Случаят на онкоболната Теодора Маджарова, заминала, за да се лекува при медиум в Бразилия, е последната доза самодоволство, налята в мелницата на родното чувство за превъзходство.
Факт е, че врачките, "лекуващи" с единствената цел печалба, са уродливо и опасно явление, с което законът трябва да се справи. Защо това не се случва, е друг въпрос. Факт е, че в така наречената алтернативна медицина има огромна ниша, заета от шарлатани, които експлоатират най-дълбоките страхове и болка на хора, стигнали до отчаяние. И заради тези си методи следва да бъдат наказани от отговорните за това институции.
В конкретния казус обаче има нещо друго, което отблъсква - вечният лайтмотив в българската народопсихология да съдим - без емпатия, без такт, без опит за съпричастност.
Много от коментарите по темата са в този дух:
"Не ми го побира акъла как хората се хващат на такива шарлатани. Че и да отиде чак до Бразилия. Местните врачки щяха да ѝ предложат същата услуга по-евтино. Дано вече се е научила да мисли".
"Планетата и без това няма нужда да я обитават малоинтелигентни хора. При доста хора явно еволюцията е спряла на ниво първобитен строй, въпреки че имат "Вишу" а някои и повече от едно. Естествения подбор си казва думата".
"Оставете слекцията по Дарвин да работи - суеверни и маломозъчни не са необходими на обществото ни".
"Не е виновен медиума, а потресаващата тъпотия на булгаропитеците".
Че Теодора е направила грешка, е повече от ясно. Не е ясно обаче кому е нужна тази арогантност, тази безчувственост и това самочувствие за величие на собствения ум, което има право да съди всички сгрешили като дебилни и заслужаващи съдбата си.
Крайното отчаяние е състояние, което променя всеки - и най-умния, и най-хладнокръвния, и най-практичния. Никой не може да знае как би реагирал, ако му поставят необратима смъртна диагноза. Много е лесно от позицията на изпълнен с бъдеще живот да съдиш грешките на онези, за които няма шанс. Това, че е лесно обаче, не означава, че е правилно и нужно. И със сигурност не потвърждава високата интелигентност на въпросните съдници.
Нямаме право да раздаваме оценки на хора, стигнали до абсолютния край на безпътицата, за това, че са избрали да се хванат за някаква надежда. Дори да грешат, те имат право на това. И е въпрос на елементарно уважение да проявим малко разбиране в случаите на подобна огромна лична трагедия. Защото никой не гарантира дали утре някой от нас или наш близък няма да е на мястото на Теодора. И тогава да не се окаже, че същите нейни съдници днес ще са поредните жертви на знайните и незнайни "лечители". Защото наистина умните хора не съдят неща, които не разбират.
Автор: Десислава Любомирова
