Когато Джон Ленън пееше "Imagine", в която караше цели поколения да си представят свят без държави, политика, световни лидери, бомби и войни, изглеждаше като невъзможен хипарски повик, който ще остане само в категорията на празното мечтание, а нещата ще си останат както винаги - власт, жестокост и войни, послушно повели смъртоносния си танц след мощни парични потоци.
Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край
Още: Борисов и фабриката на девети
Сега обаче подобни ленънски мотиви са единственото, което имат значение. Това, което направи Доналд Тръмп, обявявайки, че "Русия трябва да се готви, понеже нови и умни ракети ще полетят към Сирия", лъсна цялата зловеща картина на съвремието. В заканата му има нещо съвсем безумно - повик за война, обявен през статусче в Twitter. Лекотата, с която технологиите могат да обслужат големите геополитически въпроси, е изумителна: живеем в свят, в който Великите сили могат да обявяват атаките си със статуси едни към други, и всеки пет редчета в социалните мрежи вещаят смъртоносни бомбардировки и разрушения на цели държави. Във всяка опиянена от власт глава, независимо дали царува на Запад или на Изток, идеята за някакво колективно благоденствие, мир, солидарност и пр. звучат като някакви напълно абстрактни, безумни небивалици, които действат като счупен ключ на осветление - думата щраква, но нищо не светва. В геополитическото пространство постепенно се е разстелил мрак, в който човешкият живот постепенно е изгубил стойност.
Дипломатическите игри около отравянето на Скрипал са едно, методичното разрушение и демонстрация на военна мощ в Сирия съвсем друго. Онези, които вещаеха Трета световна война, само преди няколко години изглеждаха като лековерни, плашливи апокилиптици, които имат премного въображение за политически ескалации. Това, което обаче демонстрира Тръмп върви точно по такъв модел. В колективното неосъзнато със зловещо скърцане се затваря вратата на крехкото чувство за мир. А онова, което влиза на пръсти, е чувството за колективно бедствие.
Светът ще свърши със статус във Twitter. Всички ще са забили очи в смартфона и ще го следят от livestream. Някой ще вдигне последния палец за лайк и ще го приземи върху дисплея във същия момент, в който пада ракета.
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
