За пореден път, отново и отново – един измислен спор, подклаждан нарочно, за да се превърне в сензация, отклони вниманието на българското общество от далеч по-съществени проблеми. Проблеми, които са важни и точно за това не са толкова интересни – като например кражбата за милиарди от КТБ и липсата на наказани по този въпрос, като опитите на едрия бизнес в България да прилапа последните възможни територии за точене на пари (да, за парковете "Пирин" и "Витоша" говоря), като затишието пред буря ще хвърлим ли още няколко милиарда в гьола АЕЦ "Белене" и т.н., и т.н. Не са интересни тези неща на обществото и това е то.
Интересно на обществото обаче е дали педерасти и лесбийки ще тръгнат на лов по улиците да покваряват православните християни, да ги гъделичкат там, където не искат и да им правят проверки на пола. Ами не, няма. Но всъщност на немалко православни християни толкова им е мозъкът – те се сещат за заветите на християнството само когато им отърва. Не лъжи, не кради, пожелавай жената на ближния, не убивай дори – къде ти.
Най-гнусното в цялата история обаче е отношението на Светия синод. То не е изненадващо – цялата човешка история добре познава какво е църквата, какви колосални престъпления са вършени в нейно име и в името на религията. Защото разликата между "вяра" и "религия" е колосална – от небето до земята. Вярата е най-чистото чувство, на което е способна човешката душа. А религията е най-гнусният инструмент за злонамерените да се възползват.
Нали знаете защо "Ислямска държава" се превърна в световен феномен, привличащ толкова много хора дори от западни държави? Защото успя да превърне противопоставянето в своя запазена марка. Чрез залог върху невежеството и използване на простичкото верую – аз съм прав, аз съм и пътят, и истината, и животът, другите са фалшиви. А аз съм прав, защото казвам така – не защото представям доказателства и факти, че съм прав. Елементарен залог – и брутално ефективен, тъй като залага на човешките слабости. Този толкова болезнено познат и у нас модел ...
И ако приемем, че Светият синод има право заради своите си разбирания и своята теология да анатемосва и да призовава да не се приема документ, който може да помогне много за защита на правата на жените, то нека тогава същият този синод да обясни ЗАЩО преди над две години се включва с официален свой представител в международна конференция, посветена точно на Истанбулската конвенция (името ѝ е Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие)? И защо този официален представител, на име митрополит Антоний, казва според специализирания по църковните въпроси сайт dveri.bg, че "Църквата не може да остане безразлична към проблема с насилието срещу жени, защото Църквата е призвана да дава закрила и утеха на страдащите и уязвими членове на обществото. В същото време Българската православна църква е длъжница на нашето общество по отношение на закрилата на жените, страдащи от различни посегателства".
Кога ЛЪЖЕ Светият синод – когато отива на специализирано обсъждане на Истанбулската конвенция и не вижда нищо лошо в нея или когато анатемосва, защото документът може да бъде ратифициран? И случайно ли се появи архимандрит Дионисий да плюе по "либерализма" и използва думичката "сган"? Не – това е опорна точка, налагана години наред от руската външна политика. А Дионисий "случайно" има и специален орден от руския патриарх Кирил – пише си го в официалната му биография, качена на официалната страница на Българската патриаршия.
Разбира се по отношение на Истанбулската конвенция, вече е късно за какъвто и да е разумен избор. Злото е свършено – нарочно и чрез внушения са разпалени страстите, а когато вилнеят чувствата, разумът отстъпва. Но от всички спорове на преден план излезе един много ценен въпрос – за посоката! Дори Светият синод все още не смее да каже, че посоката не трябва да е към и Европа – при всички кампании, при всички глупости как Сорос плаща (само не е ясно колко пари трябва да има Сорос, че да плати на толкова милиона "либерали" и да продължава да плаща постоянно?!), при всички евтини лъжи по редица важни въпроси, които лесно се разобличават, само ако бъде видян/прочетен оригиналният източник. Но вече със страшна сила виси въпросът – докога Светият синод ще е на тази позиция?
Автор: Ивайло Ачев
