Помните ли онзи виц за лудия, когото ще изписват от лечебното заведение? Идва дългоочакваният ден и човекът, както обикновено, влачи с една връв след себе си един налъм. Обичайно го е представял за куче, но сега пред комисията на въпроса какво влачи, отговаря - налъм! Пускат го и току-що излязъл, той прошепва на налъма: "Видя ли, Джери, как ги метнахме!"
Няма да се обиждаме, но ние, избирателите, сме в позицията на лекарската комисия. Някакви луди ни заблуждават, че са нормални. Пускаме ги и не само че са на свобода, но и ни управляват.
Разсъждавайки в посока как така се получава, че все някакви хора с ментален дефицит се упражняват в държавното управление, няма как да не си зададем въпроса кой им дава пари, за да се докопат до политиката.
Минавало ли ви е през ума, например, че има хора, които даряват пари на партии? Със сигурност много повече са онези, които не даряват, но за местния вот има над 2 300 000 лева, дадени от физически лица на политически субекти. Има и непарични дарения, каквото и да означава това, за 44 000 лева (всичко, което не е в пари, според председателя на Сметната палата Димитър Главчев - помните го, нали: След среща с Борисов: Главчев подаде оставка като председател на парламента).
Тези данни са Сметната палата минаха малко между другото, защото на дневен ред бяха по-важни неща. Безспорно има по-важни, но откъде партиите се захранват с пари е въпрос, който е базисен за демокрацията: Колко пари похарчиха партиите за местните избори?
У нас той е законово решен по начин, за който се твърди, че е напълно успореден на европейската уредба. Дали това е така, знаят само група съветски учени, но на нас като данъкоплатци и обикновени избиратели ни прави вречатление следното.
Първо, дарителите на партиите рано или късно си искат възвръщаемост. Поне онези, които въртят бизнес. Второ, партиите вземат и субсидии - поне онези, които са спечелили над 1% от гласовете. И трето - официалните и напълно законни канали за финансиране далеч не са единствените. Поемането на определени партийни разходи от определени "субекти", например, в голяма част от случаите не се осчетоводява. А то може да бъде в сериозни мащаби.
Напълно излишно е да обясняваме, че уж строгият контрол върху парите на партиите изобщо не е строг. Ако лидерът Х пътува до страната У за сметка на лицето Z, това какво е? Спонсорство? Благотворителност? Или онова голямо нещо с буквата К, заради което си стоим от обратната страна на Шенген от 100 години? Корупцията у нас далеч не се изчерпва с 20 или 50 лева, подадени с шофьорската книжка.
Друг казус. Ако фирмата Х реши, че детето на лидера У е страшно талантливо и му отпусне стипендия да учи в университета Z, това какво е? Дарение? Грижа за бъднините на България? Или отблагодаряване на въпросния лидер за оказана услуга?
Партиите наистина са единственият демократичен начин гражданите да участват в управлението. Но парите, които текат към тях и най-вече към техните лидери, трябва да бъдат разглеждани по съвсем друг начин, а не протоколно.
Сегашната законова уредба има доста добри страни. Партиите, коалициите и инициативните комитети не могат да получават анонимни дарения, например. Също така и средства от юридически лица и от еднолични търговци. Не могат да вземат средства от чуждестранни физически лица, от религиозни институции, от чужди правителства - боже, опази, или от чуждестранни фирми и организации.
Само дето някак все се питаме допустимо ли е някакви тъмни субекти да кешират наляво и надясно пачки от контрабанда и наркотици, които нито се осчетоводяват, нито може да им се хване краят?
И докато си лафим тука по принципите на демокрацията, вижте лудия с налъма как се изнизва покрай нас. Напълно законно си е на свобода.
Автор: Стефан Стефанов
