В облог с репортер на Actualno.com Слави Трифонов заяви, че е сигурен в приемането от Народното събрание на резултатите от референдума му в зададената им форма, тъй като никой не е успял, когато е тръгнал срещу народа си. Според водещия депутатите няма да посмеят да се опълчат на волята на българите.
Нещо, което Слави обаче не осъзнава, е, че това е битка само с един участник. Народът не се е изправил срещу политиците, за да чакаме да видим дали те ще тръгнат срещу него. Срещу политиците стоят единствено 100-ина души пред Народното събрание всеки следобед, които за няколко часа надуват свирки, слушат патриотични песни, говорят с журналистите и след това се разотиват.
Слави бърка като смята, че българският народ ИСКА мажоритарна система. Нищо подобно. Българският народ НЯМА ПРОТИВ мажоритарна система. Разликата е огромна и се състои в това, че когато искаш нещо, предприемаш активни стъпки за неговото осъществяване. Когато обаче просто нямаш против, чакаш събитията да се развият от само себе си. Ако се развият добре - браво. Ако ли не - здраве да е.
Лесно е да гласуваш на един референдум. Така и така има избори, така и така отиваш до урните, нищо не ти струва да пуснеш една бюлетина и за референдума. В крайна сметка, референдумите са нещо хубаво, изразяването на свободната воля, позиция и мнение са все добри неща, демократични.
Само че в държави като нашата, където си избираме политици, които нямат страх и респект от избирателите си и правят каквото си искат, е задължително да бъде направено второ усилие - защита на собствения глас и на собствения избор. И тогава бойното поле рязко опустява.
Българинът е готов винаги да се изкаже, да изрази мнение, да даде съвет. Когато обаче дойде време за действие, за съзнателно усилие, на него престава да му се занимава. Загледан в трудния си живот, му остава малко време, за да му пука за общото. Оцеляването поединично е много трудоемко занимание, то изпива всичките ни жизнени сили и ни оставя граждански апатични. Затова Слави е сам на площада. Защото българският народ не е дорасъл да има уважение към собствения си глас и да го защитава с цената на всичко. А именно това е разликата между развитите и провалените държави.
Ако Слави си мисли, че има народа за съюзник, се лъже. Ако мисли, че 2,5 млн. души ИСКАТ промяна, значи не познава българите днес. Ако път мисли, че обитаващите Народното събрание не са достатъчно нагли, значи е в много жестока заблуда. Неговият народ все още не е готов за промяната. Нито е подготвен да направи задълбочен и информиран избор, нито е подготвен да го отстоява. Затова политическата класа има пълния картбланш да се подиграе за пореден път с волята на избирателите си и да я пренебрегне. Защото самите ние сме им го дали.
Автор: Десислава Любомирова
