Никога досега не е било толкова важно какво решение ще вземе Светият синод. Изборът на нов патриарх ще покаже две важни неща - къде стои родното духовенство относно войната в Украйна и как ще работи за православното единство на Балканите. По тази причина решението съвсем не е само духовно, но и геополитическо, и определящо за бъдещото ни развитие.
Патриарх Неофит вдигна твърде високо летвата за духовен глава. Който и да го наследи, ще трябва да положи доста усилия, за да стигне неговото ниво. Негово Светейшество си отиде рано, но въпреки това се надяваме да е подготвил свой достоен приемник.
Далеч преди да стане глава на Българската православна църква дядо Неофит беше сред най-влиятелните и най-почитаните духовници. Той отстояваше добродетелите и националните ни ценности. Всички негови публични изяви в качеството му и на митрополит, и впоследствие на патриарх бяха подчинени на българската кауза. Достойното поведение пред руския патриарх Кирил, братски протегнатата ръка към македонските православни, както и дипломатичният отпор, който даде на икуменическия натиск за съслужение с католици, го подреждат сред най-достойните българи в новата ни история.
Наред с това той имаше толкова благо излъчване и толкова доброта в словото си, че напълно заслужаваше да е духовен водач на нацията. Хора, които го познават отблизо, разказват колко е бил отдаден на смирението, на състраданието и съхраняването на добродетелите. Тоест, освен ярка духовна личност той е бил и добър човек.
Патриарх Неофит има огромната заслуга за възстановяването на Богословски факултет при Софийския университет, за което е удостоен със званието "Доктор хонорис кауза", а става и пръв негов декан. Преди това пък е ректор на Духовната академия. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий".
И съвсем не на последно място - покойният български патриарх имаше силна и достойна позиция спрямо войната в Украйна. Неговите послания за мир звучаха много по-чисто и по-убедително от повечето политически изявления: Неофит за "унищожителната война против братска Украйна": Бог благославя само онази армия, която не проявява агресия
Затова не е никак маловажно кой ще го наследи. Знаем как от години Русия разработва амбициите си за нова империя на базата на православието. Знаем и стила ѝ на командорене - патриарх Кирил, дясна ръка на Путин, ни го показва при всеки удобен случай. Попадането на БПЦ в тази орбита ще е фатално - и за самата нея, и за българите.
Много голямо значение е и кой от митрополитите ще надделее. Никак няма да е лесно, защото наред с личните и духовнически качества в битката ще се включат и други оръжи, прийоми и активи.
Би било твърде недостойно да видим на този висок пост например човек, попадащ редовно в медиите със своето сребролюбие, със скъпите си автомобили, с луксозните си развлечения, ролекси и прочее. И в същото време дума не обелва при нападките от страна на Гундяев към нас. Би било обидно, както си е и до момента, подобни фигури да представляват Църквата.
Затова Синодът има уникален шанс да спечели доверието ни, като избере онзи патриарх, който ще бъде истински духовен водач и като такъв ще отстоява само и единствено българския интерес. Не направи ли Синодът добър избор, църквата е обречена да остане загърбена от вярващите и да се превърне в институция с нисък авторитет. Нещо, което никой българин не би желал да се случи.
Всичко сега е в ръцете на владиците. Днес повече от всякога имат шанса да покажат на паството, че българското духовенство е достоен наследник на онези, които опазиха вярата ни през вековете и съхраниха България дори когато тя не беше свободна държава.
Автор: Стефан Стефанов
