Улисани в поредния нискобюджетен политически перформанс около провала на Горица Грънчарова-Кожарева да състави служебното правителство, останаха встрани някои важни елементи на този дилетантски иначе сценарий. Изместването на фокуса върху въпроса защо и за кого е толкова важно оставането на Калин Стоянов на поста вътрешен министър е еманацията на едни действия и събития, които по същество допълнително уронват и без това разклатените устои на държавността.
Питайте, а МВР ще отговаря
Мимоходом като нещо нормално мина покрай нас новината, че Грънчарова-Кожарева се била срещнала с всички областни директори на полицията в сградата на МВР. Поискала и справка от министъра, която той публично обяви, че ще изготви и предостави. Тази жена с какво ниво на достъп до информация е? Респективно на какво основание и може ли да получава данните, които е изискала? Има институции, които са отговорни за спазването на законите като Инспекторат на МВР, Държавна комисия по сигурността на информацията и вероятно някои от службите ни за сигурност. Колко е чувствителна информацията, която е получила и от какво естество е? Съдържа ли каквито и да било данни за граждани, фирми и т.н? Това означава ли, че оттук нататък всеки кандидат премиер или министър може да влиза в институции, да изисква информация и да се среща със служителите? Госпожата в други министерства ходила ли е? Изискала ли е справки и от други министри и какви?
Още: Любовта между Делян Пеевски и вътрешния министър избликна като исландски гейзер
Но разбирам защо това "епизодче" беше подминато от обществото, което се опитва да си изкара отпуските, чакрите да се отворят и да се зареди с нова доза търпение, за да изкара зимата. Все пак от три години политическия елит води с нас гражданите буквално война на изтощение, в резултат на която избирателите окапват все повече след всеки предсрочен вот.
Нескопосан опит за преврат или министър на инат?
Втрещени от поведението на Грънчарова-Кожарева при връщането на изпълнения мандат, подминахме в суматохата появата на Калин Стоянов пред президентството. По-висшата ѝ цел беше да принизи тази най-висша церемония на овластяване в нашето държавно устройство до начало на махленски събор в подкрепа на Стоянов. Би следвало след това фиаско Грънчарова-Кожарева да не остане нито за ден начело на Сметната палата, но това са такива морално-обществени норми, които са остър дефицит в редиците на управленския елит.
Още: Пеевски командва в ГЕРБ над Борисов: Предполагам, че да - Джейхан Ибрямов
Та появата пред президентството на вътрешния служебен министър, чиято оставка към онзи момент искат всички без ГЕРБ и ДПС-Пеевски, означава сплашване, натиск и опит за мека форма на държавен преврат. И това не е никак преувеличено. Стоянов показа на президента, че поне частично владее МВР структури, които са готови да се идентифицират с него. Направи пред медиите и своеобразно обръщение към нацията, в което в качеството му на служебен министър размаха пръст на партиите искащи оставката му. И за финал вдигна юмрук в опит да екзалтира полицаите, дошли да го подкрепят, а противниците пък да са наясно, че и той по почина на Пеевски ще се бори до край. Стоянов беше придружен от целия си политически кабинет и полицейски сили, които направиха за него и Грънчарова-Кожарева кордон до прокуратурата. Така отново се напомня/внушава на всички къде стои прокуратурата. В този казус има работа за ДАНС, ДАР и още доста служби. Възниква и въпроса служебният министър-председател бил ли е наясно с действията на своя (бъдещ) подчинен?
Трябваше да минат почти 24 часа, за да излезе ГЕРБ с позиция. И това е многократно прилагана от Бойко Борисов тактика в такива сложни ситуации. Изчаква да види в коя посока надделява общественото мнение, взима сърфа и яхва вълната по възможно най-добрия начин. Каза, че не може правителството да е заложник на Калин Стоянов независимо от неговите професионални качества и призова Радев и служебния премиер да намерят изход. Но Калин Стоянов отговори, че няма да подаде оставка. Така по същество той задържа поста си силово, въпреки че всички партии в този парламент, с изключение само на Пеевски и неговите 21 депутати, искат той да освободи поста. Така се прави в условията на демокрация. А поведението на Стоянов, подкрепен от Пеевски, е опит за автокрация в действие. Предвид скоростта, с която иначе Главчев изпълнява заръките на Борисов /доказано до 24 часа/, този път служебният министър-председател не дава индикации да чува своя бивш партиен лидер. Дали чува друг или това е уговорен мач между двамата няма значение. Това само увеличава щетите за тези, които го крепяха и крепят.
Защо Калин Стоянов е толкова ценен?
Напрежението в ДПС по оста Пеевски-Доган тлее от доста време. Мнозина анализатори, имащи се за добри познавачи на характера на почетния председател на ДПС, изтълкуваха като положителна оценката, която даде на Делян Пеевски като го нарече Феномен. В същото обръщение той оряза мераците на "Феномена" да застане сам начело на ДПС и му натресе компанията на Джевдет Чакъров. Всъщност тогава той вероятно се опитал да даде знак на определени фигури в партията и извън нея, че започва издигането на Пеевски до върха, за да бъде бутнат после от него. Конфликтът между тях разклати позициите на Пеевски сред висшите чиновници. И вероятно все по-трудно ще се намерят хора от системата, които точно в момента публично да се причислят към него. А Калин Стоянов и другите играчи, които вече са на терена, ще играят мача до край. От време на време ще сменят ролите ту нападатели, ту защита.
Още: Пеевски в играта на рискове: Губи или печели - равносметка*
Автор: Диана Хусеин. Специалист по публични комуникации и международен анализатор
* Заглавието е на редакцията
