Когато дойде предизборна кампания, слушаме един куп глупости. То не са обяснения, повтаряния, натяквания – най-вече на скандали. Нови, стари, по-стари, най-стари – черно му е майката. Така се движи политическият живот в България – и точно затова България не се движи.
Наскоро в Студио Actualno направихме материал, озаглавен: В офиса: Със скандал към прогрес - възможно ли е това? Най-важното според мен в материала е, че ако има откровен спор на ниво идеи, тогава се раждат решения. Решенията пък водят до резултати – съответно, при качествен спор идват качествени решения с качествени резултати. А това води до изграждане на ... доверие.
Просто звучи, нали? Само че в България политиците масово не се карат за идеи. Карат се кой да вземе повече. Даже дотам сме я докарали, че се и за трохите се намира кой да се кара. Защото няма резултати.
Основната на една държава е обществото, което е изгражда. Ако то не е добре здравословно, ако не е образовано и ако не се чувства защитено, няма да просперира. По-просто казано – ако не си здрав, а болен, ако си прост т.е. недоучен и ако полицията и съдът ги няма, когато някой тръгне да краде каквото си създал, нищо не става.
Да започнем със здравето – какво няма да чуем в предизборната кампания така, че да ни проглуши ушите (това разбирам като казвам "да чуем"):
1. Защо внасяни в държавата пари като вноски отиват в частни болници т.е. частни ръце? Става въпрос за системата на клиничните пътеки. Желязно правило за развитие на частна инициатива е, че не разчиташ на държавата за помощ.
2. Как може да се увеличат парите в здравната система? Една интересна идея, привлякла вниманието ми наскоро, касае пиещите и пушещите.
3. След това – как да се разпределят парите в здравеопазването, за да стигат и да водят до по-добър резултат? Някак ми се струва например, че държавни и общински болници би следвало да получават повече за оборудване и за привличане на както на кадърни, така и на млади кадри. Как да стане – ами на тези, които се кандидатират за парламента, им е работа да предложат. Високо и ясно – че да чуем.
4. Подвъпрос - колко пари се отделят за спорт за здраве при децата в детските градини и училищата? А за специфични спортове и дейности, които подпомагат превенцията на най-обществено опасните заболявания? Изобщо дават ли се каквито и да е пари за такива неща?
И още, и още, и още - нямам чак толкова нерви да опиша всичко. Но като за финал, едно по-потребителско – като съм си платил здравните осигуровки, отида в болницата и ми трябва консултация със специалист, не с джипито ми, защо ми е по-лесно да платя на рецепцията 40 лв. за преглед, вместо да получа направление пак на рецепцията, а не да чакам 10-20 души опашка пред кабинета на личния ми лекар? На рецепцията разбраха веднага всичко за мен и осигуровките ми щом си казах името!
Автор: Ивайло Ачев
