Изговането на руските дипломати в последните часове от поста "премиер в оставка" - едно положение, в което все още имаш юридическа легитимност, но не кой знае каква политическа - бе проведено от Кирил Петков по стандартния вече начин. Този начин при Петков включва твърде много познати недъзи и грешки в почти всички стадии на политическата убедителност: тайминг, логическа аргументация, убеждаваща реторика. Казано по-просто: направено със закъснение и обосновано зле. Както беше и с призива за събиране на заплати за Украйна - нещо, което дори Ицо Хазарта отчете като "грешка", и ако не бе част от същата партия, би отчел като грандиозна тъпотия.
Какъв е проблемът с дипломатите? Че Петков въобще не прибегна до най-простото и най-естественото обяснение. То би могло да e следното: причината да съкратим дипломатическия корпус е войната и хилядите ѝ жертви, бежанската вълна от милиони, разрушените градове, смъртта и унищожението. Да поддържаме добри дипломатически отношения на този военен и смъртоносен фон е цинизъм, в който не искаме да участваме. Това би означавало да положим дипломатически воал върху труп, и да се преструваме, че го няма. След Буча и Мариупол да общуваме дипломатически би било варварство - няма да го направим и няма причина да го правим. И също: ако българската държава държи да изгони дипломатите, то, както писа Иван Бакалов, това трябваше да стане веднага след започването на войната - на 24 февруари или в някой от близките дни. Тогава едва ли някой би поставил под въпрос подобно действие.
Какво предпочете Петков? Шпионски работи, 4000 лв. заплати на публични личности, служби за сигурност и т.н.; така сякаш ние не знаем, че ДAНC е абсолютно прогнила институция, която бе създадена като бухалка, функционираше като бухалка и за шест месеца може да заработи за справедливостта толкова, колкото бухалката може да се превърне в изящна дърворезба. Това с 4-те хиляди лева също е забавно: в България от вече над 30 години има тотално корумпирани, тотално компрометирани медии, изкарали и изринали милиони от сливането си с властта. Медии, които бяха машина за лъжи и машина за пари, всичко се сливаше в много печеливш и много мършав бизнес проект. Той, впрочем, продължава да съществува. И е престъпил не просто етични кодекси, а всичко дето има за престъпване. Освен всичко много рядко парите отиват в корумпираните журналисти - отиват в корумпираните собственици, тъй като те са т.нар. "гейткийпъри"; пазачът на входа на информационния поток, който го отваря послушно само за онова, за което си платил.
Не на последно място: Петков и Бориславова все пак трябва да представят кои са тези хора и по какъв начин вземат тези пари. Иначе цялото нещо започва да прилича на ареста на Борисов, на изумително фиаско. И започва изключително много да улеснява опозицията, на която Петков подари десетки шансове за растеж, които можеше да сведе до минимум, ако бе по-ловък. ПП направи за кратко време не малко неща във вътрешен план; това обаче остава да стои в сянка заради общата несръчност да обясняват позициите си.
За финал, вървят някакви сравнения на Петков със Стефан Стамболов, които, ако бяха отделни и на места, щеше да е възможно да се причислят към средното статистическо отклонение, което лудостта упражнява върху разума. Но взе да става масово. Тук трябва един ум наистина да е способен на сериозно абсурдистко прещракване, за да понесе сравнението; на мен ми е невъзможно. Навремето патосът към "Продължаваме промяната" беше, че тъкмо те ще сложат край на трепетната ни склонност към героизация. Да сравняваш Петков със Стамболов обаче изглежда като поредната глава от месиански цикъл. В някаква степен е интересно, доколкото всяко ново изплискване предизвиква любопитство. Но и бързо приключва.
Автор: Райко Байчев
