Изборите идват - чак след месец, но все едно буквално след секунда. Поне така изглеждат нещата, ако човек се заслуша в политиците и нивото на шум, което вдигат.
Коментар на редактора
За пространни анализи и разсъждения тепърва ще има време. Но всички политици в България отдавна се провалиха - и никой не им вярва. Ако някой ви попита какво ви отвращава най-много в политиката, със сигурност ще имате своите отговори. Ето и какви са моите:
1. Бягството от отговорност. За да тръгне България напред, е необходимо да работят три сектора - образование, здравеопазване и правосъдна система. Няма политик, който да не знае какви са пороците на тези системи. Нито един от управлявалите ни от 1989 година насам обаче не направи необходимото. Нещо повече - мнозинството от тях дори не го обещаха.
2. Вечните лъжи. Гнусно е, защото все още повечето хора не могат да осъзнаят, че е възможно да живееш така. И тук вече наистина е въпрос на желание - дали да правиш всичко възможно, за да докопаш колкото се може за себе си за сметка на другите или да знаеш къде да теглиш чертата.
3. Въздух под налягане. Кажи-речи у нас няма политици, които да не са такива. Но има ярки доказателства на тотален провал, които са неописуеми по всякакви определения. Когато една партия с претенции да се променя сложи на избираемо място в листата си човек, който е бил министър на икономическото развитие в най-проваленото правителство на модерна България - това на Жан Виденов, значи няма какво повече да се обяснява. Да, за Румен Гечев става въпрос!
4. Вечните извинения. Хубаво е да се извиниш, всеки бърка. Но когато почнеш редовно да влизаш в режим "прощавайте, не искахме така да стане, ама взе, че пак стана", избирателят с капка акъл в главата минава в режим "колко пъти все така да прощаваме, а след това все да става същото?!"
5. Мухлясалите клишета. Най-общо казано - тези са лоши, ние сме добри. Подходът да изтъкваш колко са зле опонентите само с очевидните заклинания "корумпирани и крадящи" не е градивен. Градивно е да кажеш ... не, да повтаряш каква ти е програмата точка по точка и да обясняваш защо си избрал този или онзи подход в тази или онази сфера. И нито дума за противника - само така може да се възпита търсене на градивното. Защото за да живеем добре, трябва да градим, не да рушим. Дано най-после го схванат тези, които леят крокодилски сълзи как недостатъчно хора гласуват.
