През т.нар. почивни дни (убеден съм, че вече масово за хората дните са едни и същи), началникът на Кризисния щаб генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски смени тона и на два пъти предупреди, че може да ни сполети това, което се случва в Италия, Испания и САЩ. Да, за коронавируса става въпрос - не да ни сполети икономическото им развитие преди пандемията.
Сигурно доста хора са се запитали как така само преди няколко дни Мутафчийски ни похвали за дисциплината, а сега говори за италиано-американски вариант. Просто е и трябва да е ясно – дисциплината не следва да е за ден-два, за пет или шест. Ясно е, че извънредното положение едва ли ще е достатъчно дълго да е до 13 април - ЩЕ ТРЯБВА ДА УДЪРЖИМ В РЕЖИМ "ФАНТОМ" ПОВЕЧЕ! И понеже това е маратон, а не спринт, като добър треньор генералът натиска тогава, когато види отпускане.
Хора, послушайте го. Не излизайте навън, за да се видите с приятели, да си говорите, да се смеете, застанали един до друг – на пейката например. Не ходете дори на работа, когато можете да я свършите от вкъщи. Мийте си ръцете, дезинфекцирайте дори покупките, които вземате от магазина – практически съвети как научете ТУК! И го правете дотогава, докато държавата не каже, че вече може лека-полека да охлабваме нещата.
Това наистина е война. И загубата може да ни коства много – при прекалено много болни за прекалено кратък период от време, здравната система ще изпадне в колапс. Тогава много болни ще бъдат оставяни сами да се лекуват – и резултатът, естествено, ще е далеч по-лош от този да те лекува лекар. Карантинните мерки няма да работят толкова добре, ще се разболеят много хора, със сигурност такива, които сега са жизнено важни да опазим обществото и реда – лекари, медицински сестри, фармацевти, но и полицаи, пожарникари, продавачи и служители в хранителни магазини, работещи в енергетиката ни, във ВиК, къде ли още не. Ако те са болни, как ще работят жизнено важни системи? Как ще имаме ток или вода, ако всички, грижещи се да го получаваме, са болни? Затова е толкова важно ДА НЕ СЕ отпускаме и поне веднъж в живота си да слушаме и мислим!
Когато е неизбежно, излизането навън следва да е със строго определен план. Отивате едикъде си, по едикой си предварително намислен маршрут. Стоите на дистанция от други хора. АКО СТЕ НАВЪН С МАСКА, НИКАКВО ПИПАНЕ И НАМЕСТВАНЕ С РЪЦЕ, С КОИТО ВЕЧЕ СТЕ ПИПАЛИ НЕЩО ДРУГО И ОЩЕ НЕ СТЕ ИЗМИЛИ/ДЕЗИНФЕКЦИРАЛИ! Носете ръкавици, с които да пипате неща навън и после да изхвърлите. Като се приберете вкъщи, изкарайте дрехите си на подходящо място на открито – да ги понапече слънцето и да ги продуха вятърът. Мийте и чистете обувките си, както и антрето си. Избърсвайте с кърпички с алкохол или с дезинфектант пазарски торби и чанти. Избърсвайте опаковките на продуктите, които сте купили. Мийте тези, които не са опаковани. Така понижаваме неимоверно рискът от разпространение на зараза и пазим хора, които дори не познаваме, но от които зависи животът ни такъв, какъвто го познаваме! И да, спасяваме човешки живот!
Този текст не е универсален съвет как да живеем. Целта му е да ни накара всички да мислим повече, за да допринесем да няма страховита епидемия, а само такава, която да понесем. Много хора ще страдат, много ще пострадат сериозно, но за да не стане така, че огромното мнозинство да пострада непоправимо, трябва да бъдем възможно най-отговорни към себе си и околните - да покажем, че сме колектив! Това се отнася и за държавните мъже и жени - толкова години основната им дейност беше да гледат за себе си - сега ако не погледнат за избирателите си и не измислят как да помагат ефективно на тези, от които ще зависи всички да преминем по-добре това изпитание, няма кога! А в следващото видео вижте няколко модела как може да се развие епидемията – и си помислете добре кой модел искате да видите в България!
Автор: Ивайло Ачев