Надраскана врата на шефски кабинет предизвика доста нападки срещу един от най-добрите български режисьори - Александър Морфов. Български по произход и по дух, но по професионална реализация - световен.
Хайде сега да преброим колко от българските режисьори имат световен успех. С днешна дата, не някъде в тъмното минало. Ами не са толкова много, двама-трима може би.
Та талантливият Морфов, пълнещ години наред салоните с всяко свое представление, решил да пусне на свобода хулиганския си дух и надраскал вратата на пиара на Народния театър с неща, от които само при думата "изчезвай" може да се търси някаква негативна конотация. Изкъртил табелката с името на Велислава Кръстева и написал, че е пиар на Доган.
Драма! Шок! Бомба!
Би било смешно, ако не ставаше дума за морал. Нещо, което Морфов отстоява, откакто го помним. Пак заради връзки с ДПС се изпокара с предишния шеф на театъра Мариус Донкин. Злите езици приказват, че Донкин всъщност бил по-близък с ГЕРБ, откъдето го уредили с апартамент, но това вълнува само група квартални ОФ активисти.
Чуха се гласове, че и други фигури в същия театър имали политически ангажименти. Няма драма с това, изобщо не става дума за правото на всеки човек да си има някакви убеждения, щом го влече.
Става дума за друго - Велислава Кръстева на 2 октомври, в изборния ден, е придружила Доган при гласуването му и това е запечатано във видео, разпространено от Иво Мирчев. Припка около Сокола Кръстева - нещо, което 20 години правила в качеството си на негов пиар. Проблемът е, че на 2 октомври тя е държавен чиновник отговорна позиция в значима културна институция.
Прав е Морфов да я пита какво прави там, до Доган. И кого представлява. И не прави ли политическа пропаганда, бидейки държавен служител. Все пак не придружава Сульо Пулев, а Доган!
В една нормална държава това нейно действие би било напълно достатъчно за освобождаването ѝ от заеманата позиция. В нормална обаче, а не в такава, където цялата политическа каста слугува на кефлийското настроение на разпределящия порциите виден хидроинженер.
Самата Кръстева, изумена и ох, направо шокирана, обилно поля медиите с негодуванието си и едва ли не се оплака от тормоз. Ами да, кофти е да ти напишат на вратата каквото и да било, но все пак ДПС не е мръсна дума, нали? Нито пък "връзки с обществеността на Ахмед Доган". Две десетилетия ти е било прехрана и защо сега се ядосваш, че някой ти го е написал на вратата?
Айде малко да се вземем в ръце. На Морфов бесовете не са за всяка уста лъжица, защото умее да прави чудеса от тях. И ако не го знаят така наречените му шефове, толкова по-зле за самите шефове. Щом се е развилнял, значи всичко е наред - имаме един, поне един нормален човек в този театър.
Олелията, вдигната от настоящата пиарка, бивша депутатка и бивш зам.-министър на културата, беше точно в стил "Бият Паниковски". Ами да, така стоят нещата - някои умеят да правят театър, други не стигат по-далеч от водевила, че и за него се напъват черезмерно.
Като е толкова добър пиар, не се ли сети Кръстева, че обвинявайки Морфов, ще засили симпатиите към него, ще му тури ореол, а тя самата ще изпадне в неловката ситуация да се обяснява какво толкова я е обидило, че чак да поставя под съмнение таланта му? Така е, не всеки може да е Морфов, колкото и да се увърта около политиката.
Госпожата отлично знае, че една такава случка нито е покушение срещу личността ѝ, нито е политическа нетолерантност, още по-малко пък повод да се води разследване срещу неизвестен извършител. Ето, известен е и си пое отговорността.
Даже световноизвестен, ако се налага да припомним.
Надрасканата от Морфов врата е бунт срещу тотално задраскания у нас морал. И срещу неговите носители, вечно управляващи и вечно разпореждащи се със съдбите на талантливите.
И още нещо ще припомним.
Политически обвързаните назначения в културните институции са отвратително явление. Това е като кариерното израстване по партийна линия в годините преди 1989-а. Стълбичка за наши хора, които иначе дали биха си намерили работа, иначе казано.
Талантливите са свободни. Може и хулигани да са понякога, може и да бъдат уволнени всеки момент, но не им пука, защото талантът няма кой да ти го вземе. Нито пък свободата.
Автор: Стефан Стефанов
