Те са навсякъде – в големите магазини, по оживените улици, в концертните зали, в поликлиниките, в парковете.
Ведри и спокойни лица на хора в инвалидни колички. Излъчващи достойнство и самоувереност. И защитеност. И привилегированост.
За тях са отредени специални места в автобусите и влаковете, на гарите, на летищата, в болниците, в учрежденията и задължително - бърза писта за обслужване, навсякъде.
С тях е съобразена цялата архитектурна среда и цялата организация на обществения живот. И никой от хората с увреждания не се страхува, че може да изпадне в безпомощност. Защото веднага ще се притекат поне няколко чифта подкрепящи ръце. На съвсем случайни минувачи – мъже, деца, забързани юпита, достолепни семейни двойки. Няма поза, няма фотосесии за пред медиите, няма патетика. Няма колебание. Просто някой помага в движение, и продължава да бърза към личните си задачи и задължения.
Не, това не е утопия. Това е Англия.
За уязвимите се мисли преди всичко друго. За безопасността им, за ежедневието им, за лечението им, за социалната им пълноценност, за индивидуалността и за талантите им.
Държавата, църквата и благотворителните организации са изградили безупречна система за помощ и закрила на уязвимите. Ежегодно десетки милиарди лири обезпечават английската социална система, в чийто център са хората в неравностойно положение. За тях са създадени всевъзможни гъвкави форми на персонална грижа, контролирани изкъсо от държавата. И никой не си и помисля да заобикаля стандартите в сферата на социалните услуги. Защото в Англия е съхранен респектът пред закона, пред санкциите и контрола. А и общественият морал отхвърля като чуждо тяло всеки опит да се „заобиколи” установения регламент.
За хората с увреждания и на преклонна възраст в Англия има най-различни по вид социални заведения. Някои с повече екстри, други не, но без компромис в качеството на услугите, които се предоставят. Социалните резиденции за възрастни, хосписите за нелечимо болни и социалните центрове за хора с увреждания се управляват от частни дружества или от църквите. По правило техните сгради са привлекателни със своята архитектура, обкичени със зеленина, често с прекрасно поддържани паркове. Уютни и спокойни обиталища за най-деликатната част от живота.
Неглижирането на стария и болния, оскърблението над човешката уязвимост са абсурд в тези пристани на достойния житейски заник. И на хуманността.
Обгрижването на възрастните и болните хора в Англия отдавна е превърнато в наука и престижна професия, със своите степени на професионална компетентност и перспективи. А техническите иновации, създаването на все по-прецизни и индивидуализирани съоръжения, оборудване, уреди, помощни средства, мебели и ежедневни пособия за хората с увреждания са сериозен и проспериращ бизнес. В него освен за пари, явно става дума и за сърце, защото безсърдечието не може да „чуе” тихия глас на човешката потребност, за да го въплъти в продукт. Отворете който да е английски каталог за спомагателни уреди и средства, и ще установите космическата разлика, която ни дели от този модерен, просветен и човеколюбив свят.
В който линейката пристига на втората минута, докато операторката разговаря с теб, за да тушира безпокойството ти, а в Спешното те питат дали не искаш чашка кафе. В който почти напълно обездвиженият Греъм може да стигне с един реставриран парен влак чак до морето, а 95-годишната Джойс да тренира тай-чи в спортния си клуб. В който 89-годишният Рон може да шофира автомобила си без страх в своето малко градче. И 85-годишната Джо да получи за рождения си ден концерт и огромна торта от хората, които се грижат за нея в последния ѝ дом…
Каква разлика с манталитета и процесите у нас!
А казват, че зрелостта на едно общество се измервала с отношението към уязвимите групи от хора.
Когато майките на деца с увреждания излязоха на улицата, за да защитят правата си и децата си, хвърлиха върху им цялата държавна и пропагандна глутница. После им хвърлиха обещания за пари.
Докато ние наблюдавахме безмълвно позорището.
Отвъд нормалността.
Автор: Мариана Иванова
