Аналогията може и да е странна, но няма как да не я видим. Още повече при положение, че лидерът на "Възраждане" прави всичко необходимо да се лее от ефира с повод и без повод. Пеевски обвиняваше критичните към него медии, че имат задокеански господари. Костадинов прави същото.
Също както правеше успелият млад човек, когато стана депутат от ДПС - говореше за олигарси, визирайки собствениците на нехаресващите го медии, по-късно дори слагаше лицата им на първата страница на един от вестниците си. Когато рухна КТБ, замеси в това кого ли не, само не и собствената си персона.
Ранният Пеевски обаче беше една идея по-умен. Не влизаше в разправии с журналистите, само леко ги иронизираше. И понеже не беше все пак лидар, какъвто е Костадинов, не си позволяваше скандални определения като "чужди агенти". Най-много да изтъкне "Америка за България" и толкова. Пеевски удряше по собствениците на медии и не се занимаваше с дреболии като да разплаква репортерки.
Костадинов е друг - при него безпардонното отношение все повече се превръща в норма на поведение. Не минава нито една негова поява в ефир, в която да се чуе конструктивно изказване на зрял политик. Заяжданията му много наподобяват детинските караници в междублоковите пространства, в които малчуганите се замерят с пясък и аха да се сбият.
Всичко това е много странно, защото Костадинов е доста по-образован от Пеевски. Доктор по история е. Бивш директор на музей. Автор на учебник, на книги и на документални филми за българите извън родината. Водил е авторски предавания в телевизиите "Скат" и "Алфа". Пеевски е далеч от подобни духовни занимания, той се бухна директно в медийния бизнес малко след като стъпи в младежкото НДСВ като върху първо политическо стъпало.
Припомняме това, защото и при Костадинов сегашната му партия не е първата. Той започва политическата си кариера във ВМРО, но поради неразбиране с лидера Каракачанов напуска през 2012 година. После за кратко кръжи около НФСБ, но и там благият му характер не успява да го задържи. Идват местните избори през 2015 година, когато той е заедно с "Атака". Следващата година го видяхме редом с Татяна Дончева, която нейната партия "Движение 21" издигна за президент. Само две години по-късно се подреди до Корнелия Нинова, а БСП му помага през 2019 година, когато Костадинов се впуска в кметска надпревара.
На фона на всичко това няма как да не отбележим, че днешният възход на "Възраждане" изглежда като добре структурирана, предварително разчертана схема за реализация на друг успял млад човек, само че откъм обратната на ДПС страна.
А дали наистина е обратна?
Не се чуват от страна на Костадинов никакви коментари за Пеевски и Гешев. Точно обратното - през октомври партията му поиска медиите, получили над 1000 лв. от чуждестранен източник, да бъдат обявени за чужди агенти.
Ние добре знаем, че това си е руски патент. Но и съвсем скоро видяхме как грузинците посрещнаха опитите той да бъде внедрен в тяхната страна: И грузинците пратиха Путинский корабль там, където трябва
В мракобесния закон на "Възраждане" нещата бяха така структурирани, че получилите над 1000 лева от чужди донори на практика нямаше да могат да работят в детски градини, училища, университети и БАН. Само за миг си представете научна дейност без международно финансиране. Или ремонт на училища без европейски проекти. Това безумие беше отхвърлено, но като нищо може да се появи в някакъв по-прецизиран вариант. Например, вместо вписване на "агентите" в регистър - директно пращане в затвора.
Бабаитлъците на Костадинов вероятно няма скоро да престанат, след като вече се леят в ефира на БНР, БНТ, в залите на БТА, да не говорим за всякакви други възможни медии. Този, който си е повярвал, че всичко му е позволено, няма как да си задържи високите проценти задълго. И за разлика от Пеевски, зад когото стоят Сараите с пълния си блясък, зад Костадинов стои само едно бръщолевене. Вярно - добре таргетирано, но все пак пропагандно. А знаем, че на пропагандата краката са къси - я стигнат до следващия парламент, я не.
Автор: Стефан Стефанов
