По света има много добри спортисти. И малко велики.
И снощи светът видя как великата Ивет Лалова пише история. Само който не знае каква е ситуацията в късите бягания, не може да осъзнае колко невъзможно трудно е да влезеш във финалите, доминирани от години от анаболните четирикрилни гардероби цвят венге.
Българката Ивет Лалова се класира за финала на 200 м на Олимпиадата в Рио за втори път в кариерата си. Първият беше на първите й Игри в Атина през 2004 г. Тогава, едва 19-годишна, тя беше финалистка и на 100, и на 200 м., завършвайки съответно четвърта и пета. И беше единствената бяла жена на финалите.
Всъщност откакто Ивет се състезава, никоя друга бяла бегачка освен нея, досега не е успявала да се класира на спринтовите олимпийски финали. Тя е най-бързата бяла жена в света над десетилетие и от 12 години насам, след нейното първо участие в Атина, друга бяла спринтьорка не успя да влезе във финалите.
Сега Ивет, след 12 години, връща бялото присъствие в късите бягания. Заедно с нея ще бъде и Дафне Схипърс, което е друго историческо постижение, защото на финал на Олимпиада на 200 м не е имало две бели бегачки от 16 години - от Сидни 2000 г.
Но да се върнем на Ивет.
Тя е безпрецедентен случай в леката атлетика. След Игрите в Атина, когато показа, че се е родила нова звезда в спринта, Ивет започна да набира такава скорост, че цветът на кожата на конкурентките й беше започнал да няма значение. И тогава тя счупи бедрената си кост - най-дългата и здрава кост в човешкото тяло.
Лекарите бяха оптимисти, че тя ще се възстанови и ще има шанс да ходи нормално. Да ходи. Не да тича!
И никой не вярваше, че е възможно Ивет да стане спринтьорката, която беше преди инцидента. Защото такова нещо никога никой не беше правил. И съответно, никой не го вярваше. Освен Ивет.
Да, тогава тя беше млада и времето беше пред нея. Само с младост обаче не става. Има безброй млади спортисти с потенциал, които не постигат нищо особено и които се сломяват пред трудностите. Разликата при Ивет Лалова е, че тя не беше просто добра. Тя беше велика от самото начало.
Ивет е много рядката комбинация от унищожителен талант, невероятен характер и изключителна интелигентност. Ивет е част от най-доброто, което сме не просто като спортен дух, а като народ.
Имаме късмета да живеем във времето на Ивет Лалова, защото такива като нея се раждат много рядко. И е хубаво да го осъзнаем и да ѝ го покажем сега, преди да е спряла, за да знае, че винаги България я е обичала и е оценявала колко голям спортист и човек е.
Жалко е, че децата ни няма да имат своята Ивет Лалова. Няма да я имат, не защото държавата не дава пари за спорт и базите ни са лоши (което си е факт). Няма да я имат, защото такова чудо като Ивет Лалова се появява веднъж на поколения. Ако има някой отгоре, то той вероятно просто ни прави подобни подаръци по-рядко, за да ги оценим истински.
Ивет не просто се върна в света на спорта след ужасяващата травма. Тя не спря цало десетилетие да бъде самотният войн на белия спринт сред смазващата черна доминация. Тя постигна толкова, колкото други за 100 живота няма да могат.
Тя не се оплака никога. Не се оправдаваше и не стана арогантна, въпреки че беше най-голямата европейска звезда в спринта. Никога не се замисли да бяга за друга държава, защото отсече, че не може да целуне чужд флаг. Никога не загуби връзка с корена си и казваше, че се чувства най-щастлива и окрилена, когато бяга в България. Никога не обвини никого, никога не чухме да е замесена в скандали. Никога не се компроментира, никога не се спести, никога не даде по-малко от това, на което е способна.
Ивет никога не беше по-малко велика, отколкото е. И когато беше контузена, и когато плачеше и обеща да се върне след инцидента, и когато не можеше да пребори вятъра и затова записваше по-слаби класирания, и когато ходеше по състезания с екип в пъти по-малък от този на останалите, и когато я подценяваха и отписваха. Тя никога не отстъпи от себе си, никога не се отчая, никога не престана да гони това, на което е способна. Защото знаеше, че то е много.
Снощи Ивет ни направи щастливи. Тя подари на България доказателството, че у нас има дух, с който можем да се равняваме по най-добрите и да надскачаме себе си. Дух, който може да ни даде много.
Затова нека благодарим на Ивет Лалова. Това може да е последната й Олимпиада и тя заслужава да усети, че страната й я обича и й благодари за годините, в които ни правеше щастливи.
Всеки път, когато сме изкушени да се подадем на отчаянието и да си помислим, че отново за нищо не ставаме и отново се проваляме във всичко, нека си спомним, че сред нас са Румяна Нейкова, Йордан Йовчев, Станка Златева, Ивет Лалова и още много други. Щом тях ги има, значи има и нещо добро у нас. Нещо достойно, нещо стойностно, нещо способно и красиво, на което можем да разчитаме и което може да ни води напред.
Благодарим ти, Ивет. За това, че никога не се отклони от себе си и за това, че ни показа как изглежда духът на великите.
Автор: Десислава Любомирова
