Прочистването на избирателните списъци е чудесна идея. Сума ти народ се води годен за гласуване, без това да има нещо общо с действителността. Починали, отпътували за чужбина отдавна или просто променили постоянния си адрес хора си фигурират десетилетия наред в списъците. Това го знаят всички, които се занимават с избори. Но по една или друга причина си фигурират наред с бившите си съседи, съграждани и сънародници.
Това положение устройваше както партиите, така и отделните политици. Всички проценти и рейтинги биха изглеждали съвсем различно, ако махнем от тях едни 20%. По тази причина за прочистване на избирателните списъци се говори доста, но нищо не се прави.
45-ото Народно събрание не направи изключение. Можеха тези симпатични депутати - бързи, смели и сръчни - да пооправят малко нещата в Изборния кодекс. Но, уви, очевидно имаха други приоритети.
Пък и, честно да си кажем, малцина у нас разбират същността на проблема и могат да дадат работещо решение. Не само в парламента, но и в държавното управление. Институциите така и не се разбраха помежду си. Ако ГРАО, МВР и ЦИК заработят в синхрон, няма да бъде възможен нито изборният туризъм, нито използването на гласоподаватели в качеството им на количество.
На последните избори се нагледахме на парадокси. Според НСИ българите над 18-годишна възраст са 5 761 802. Според предоставения от ГРАО на ЦИК списък имащите право на глас са 6 732 316. Този цял един милион разлика вече години наред "гласува", като по този начин осигурява и заветната субсидия на партиите, и безценното "влияние" на политиците. Само дето всичките им проценти са Пунта Мара, ако цитираме доскорошния премиер на България.
Истината е, че този един милион е съставен от фантоми. А фантомът, по думите на проф. Михаил Константинов, е избирател, чието име фигурира в списъка на една секция, в която той реално не живее. Пак според професора начинът да се изчистят фантомите е активната регистрация - гласувалите на 4 април, които са се подписали в списъците в своите секции, се въвеждат в ГРАО и така имаме списък с хора, които реално са участвали в изборите. Към тях може да се добавят и заявили желание да гласуват в съответните секции. Този списък би бил реален.
Според Цветозар Томов абсурдът с фантомите се дължи на изискването за постоянен адрес, по който хората се вписват в избирателните списъци. Така всички живеещи в чужбина българи се оказват вписани. А живеят другаде, заявяват желание да гласуват там - по местоживеене и това дублиране никого не тревожи достатъчно, че да се промени законът. На кяр са онези, които знаят как да използват тези отсъстващи от страната гласоподаватели, да ги пишат гласували и да си натрупат заветните проценти.
Изборните безобразия могат лесно да бъдат проверени, ако има политическа воля и държавническа мисъл. Чак за санкции не можем и да мечтаем - би се сринал целият политико-управленски пъзел от 1990 насам. Но воля и мисъл не само очакваме - трябва да ги изискваме, ако сме решили да излизаме от блатото.
Служебният кабинет ги проявява, има желание да прочисти списъците, но има опасност да залитне в другата крайност и заедно със сапунената вода да изхвърли и бебето.
Идеята да можеш да гласуваш, само ако си плащаш данъците в България, крие точно такава опасност. Стотици хиляди живеещи в чужбина българи ще бъдат зачеркнати. Затова е добре предложението да се прецизира. Звучи логично, но на практика е антиконституционно. Да не говорим в кой век живеем - днес живееш в Куртово Конаре, утре - в Лондон.
Затова активната регистрация е истинското решение. Не да се отнема право на гласуване, а да не може да се гласува (на хартия, разбира се) на две места.
Тогава този един милион, съставен от фантоми, ще изчезне и, колкото и невероятно да звучи, няма да има чак такива възможности за изборна търговия.
Автор: Евелина Гечева
