Умението на здравните власти да изберат най-добрия възможен тайминг за зеления сертификат е потискащо непрецизно. И тук няма да говорим за сертификатите като за здравна мярка, понеже влиянието им върху политическите дебати ще се стовари като метеорит и скоро няма да можем да говорим за каквото и да било друго. Ето какво имаме предвид:
1) Скалпиране на най-важните политически въпроси
Въвеждането им точно сега, три седмици преди изборите, матира всички политически партии и самите електорални възможности. Свива не само разнообразието на важните политически въпроси, но и спешната нужда от техните решения - и ги свива до нула. Защо? Понеже изискването за зелен сертификат точно сега, неминуемо скалпира политическия дебат и това се разбира чудесно във всички политически централи. Ако само преди седмица за кого да гласуваш бе избор, който включваше въпроси за корупция, управление, социални и икономически решения, геополитика, изчегъртване и идеи, кюлчета и престъпления, в момента питането е едно: вие от еди си коя партия какво мислите за зеления сертификат. И нека познаем какво ще стане. Партиите боравят достатъчно добре със статистика, от която се знае, че в България има 80% неваксинирани и 20% ваксинирани. При такова разпределение е повече от сигурно, че почти всички политически участници няма да подкрепят зеления сертификат, както и вече впрочем започна да става. Да се обявиш срещу сертификата ще се превърне в задължителен политически ход и той ще бъде направен. При положение, че това би трябвало да е съвсем ясно, какво по-точно очаква Кацаров? Онзи, който предложи изчегъртване на сертификата ще е с предимство пред всеки друг; затова и всички останали изчегъртвания ще се отложат. Например - не сме ли първи по смъртност от коронавирус заради оборите в здравната система? Би трябвало да сме: предвид това, че бяхме първи по смъртност и преди коронавируса. Не сме ли първи по смъртност заради най-високи нива на пушене, алкохол и затлъстяване? Най-вероятно да: понеже и преди коронавируса беше така. Това обаче винаги се отлага. Грешка: завинаги се отлага.
2) Огромна подкрепа за този, който предложи референдум
Да не подсказвам, но това е следващото. Разразяващата се конкуренция по отношение на критиката срещу зеления сертификат логично ще стигне и дотук. Партията, която предложи референдум за въвеждането му, ще получи огромна подкрепа. Впрочем този път би имало основания - така и така коронавирусът отдавна надскочи здравната си проблематика и нахлу жестоко в политическия размисъл. Който постави короната на референдума върху всичко, което става, ще извлече изключителни ползи.
3) Разделения докрай
Вбиването на клин между патоса на ваксинираните и радикалния отказ на неваксинираните отдавна е раздрало поляризацията до кръв; връщане назад няма. Въобще не сме далеч от тотална гражданска схизма, която да озлоби докрай едни към други двете групи. Социалните мрежи обикновено набиват стероиди в този процес и ожесточението му ще стигне нивата на инквизиция. Случаите на коронавирус са много, но все още не е имало случай, в който ваксиниран да убеди антиваксър да си сложи ваксина или да стане обратното. А сега ще има следващо приплъзване, в което полюсното напрежение между двете групи да премине прага на скъсване.
4) Сух режим и фалшиви сертификати
Допитването до историята за това как забраните могат да увеличават престъпността убедително насочва към подозрението за предстоящ бум на фалшивите сертификати. Да се издадат такива не е особено трудно, предвид това, че в стаята за вземане на ваксина няма никой друг освен лекар и пациент. Фалшифицирането на ваксината в такива обстоятелства е твърде лесно, а желаещите за него няма да са твърде малко.
Затова, както е казано, проклятие е да живееш в интересни времена. Но предвид тайминга на здравните власти, и в тъпи.
Автор: Райко Байчев
