Единственият махнат министър от кабинета на Гълъб Донев е културният. И изобщо не е тайна с какво проф. Минеков заслужи това. Той оглавяваше културното ведомство във второто, третото и четвъртото служебни правителства. Явно си е вършил добре работата. Какво се случи обаче сега, та президентът Радев не го остави отново?
Знаем какво - Минеков влезе в сблъсък с доверените лица на ДПС, управляващи Народния театър. Не се направи на ударен, когато тази най-значима културна институция претърпя груба имиджова щета - политизация от най-първичен порядък. Професорът не отстъпи от принципите си, не се подмаза на всемогъщата пиарка, закачена доживот за Доган и търсеща непрестанно нещо да управлява, нещо в културата.
Напротив, министърът поиска одит на Народния театър. Нарече неговия директор "крайно зависим". Той пък от своя страна организира акция с участието на артисти от театъра, повечето прогерберски настроени. Те се оплакаха на Радев и още тогана стана ясно, че президентът ще трябва да вземе трудно решение.
Да запази министъра, на когото гласува доверие в три правителства и който има безупречна репутация като професионалист.
Или да се понаведе в посоката, от която раздават порциите.
Днес резултатът е налице. ДПС води с 1:0.
Честно, ако аз бях президент, след подобно нещо щях да се свия в ъгъла и да се срамувам. Години наред!
При Радев обаче нещата явно не стоят така. Минеков му е мил, но собствената му кожа си му е по-мила.
По-мила му е и благословията от Сараите, за която уж не се е борил, но на практика тя личи все повече. Като се почне с дългото протакане покрай стенограмата за КТБ и се стигне до пълната му безпомощност да си направи собствена партия - все неща, наливащи вода в мелницата на Доган.
Пука му на Радев, че най-талантливият български режисьор, който не само пълни залите до пръсване, но и в чужбина го имат за уникален творец, е бесен. Когато Морфов е бесен, Радев можеше да се замисли защо. Така, както Минеков добре помисли и бързо разбра, че Морфов е прав да негодува. Сега министърът, тоест - вече бившият министър, си плати за позицията.
Държавният глава обаче си има други приоритети, много по-важни от това да вниква в гнева на един талант. Лелеяната президентска република, за която само се вдига пушилка, на практика вече е въведена. Ако партиите не се стегнат на поредните избори, Радев може да си управлява до безкрай. Той наистина желае това, колкото и да се прави на загрижен за партиите.
Факт е, че президентът играе последния си мандат. Макар да има още време, за него не е без значение как го възприемат по-влиятелните политици. Затова не се поколеба да шитне Минеков, за да угоди на ДПС.
Само че Радев трябва да помни, че който се е хванал с ДПС, добро не е видял. Ако не знае - да пита онези, които се коалираха с тази партия през годините. Част от тях ги няма в политическата география и вече ги има само в историята. Друга част пък се свиха до един файтон хора, че и до половин.
Сега, когато президентът вече е направил исканото от ДПС, тайното стана явно - те командват и него.
Щом му харесва, да продължава в същия дух. Няма да му напишат на вратата онова, което му е изписано на челото.
Автор: Стефан Стефанов
