Столична община има нов противоречив проект - изграждане на инсталация в "Топлофикация София" за изгаряне на отпадъци, което да генерира енергия за отопление. Инсталацията ще струва 157 млн. евро., а общината трябва да изтегли заем от 67 млн. евро, който ще се изплаща 19 години. Според плана изгарянето на отпадъци ще позволи парното да не поскъпва, зависимостта ни от внос на природен газ да намалее, а въздухът да стане по-чист.
Като аргумент се прилага примерът на много други държави в Европа като Дания, Австрия, Норвегия, Швеция, Швейцария, Германия, Франция, в които тези инсталации отдавна работят успешно.
На теория всичко звучи чудесно. В Европа, особено на север, действително горенето на отпадъци за отопление е традиция от години. Някак естествено обаче първата реакция у нас е, че всичко ще се направи по български, не по шведски. Защото обикновено практиката е такава.
Северните страни от години, а някои - от десетилетия, инвестират в инфраструктура за рециклиране и ефективно оползотворяване на отпадъците - нещо, с което България не може да се похвали. Второ, съмненията и дебатите около спорната екологичност на практиката съществуват и във въпросните държави. Ето защо там изграждането на подобни инсталации се прави по най-високите и модерни стандарти - за да може обществото да е спокойно. У нас, по стара традиция, нещата обикновено само изглеждат професионално. Под повърхността се крият едни далавери, отклоняване на средства, прескочени процедури и законови вратички, заради което софиянци имат пълното право да се съмняват в проекта.
Много сериозен пасив на идеята е самото присъствие на "Топлофикация - София". На всички може много да ни се иска да повярваме в светлото бъдеще на един по-чист, по-екологичен и по-евтин свят, но с дружество, компроментирано в толкова много отношения, това е особено трудно. "Топлофикация" се проваля по всички параграфи - от управление до отношения с крайните потребители и е повече от съмнително, че за първи път ще вземе да направи нещо като хората - прозрачно, ефективно и коректно.
Друго нещо, за което не се говори, е ситуацията във въпросните северни държави с количеството на необходимите отпадъци. И Норвегия, и Швеция, и други прегърнали практиката страни, от години се налага да внасят хиляди тонове боклук от други държави, за да могат да отговорят на потреблението. Норвежката столица Осло, която е по-малка по население от София, използва горенето на отпадъци, за да отоплява близо половината град и повечето училища. Това обаче създава проблем с постоянно търсене на нови и нови количества боклук, за които градът, и като цяло държавата, плаща, за да бъдат внесени. За перспективата на този проблем в София никой не говори.
Както обикновено, заимстването на добри европейски практики действително е нещо похвално. Когато обаче родната компроментирана действителност изисква безкористно доверие, няма как да го получи. Хроничното разочарование от постоянните далавери няма как да е основа на непредубедена радост. Затова ако Столична община иска да й се гласува доверие, трябва да започне да го печели с действия и доказателства, не просто с идеи.
Автор: Десислава Любомирова
