Колко точно ниска вече е летвата на морала в България? Кое приемаме за редно и кое не? За кое ни пука повече от минута дали е редно и за кое не? И въобще – колко българи изобщо се тревожат за морала?
Вихър от подобни въпроси се върти в главата им от вчера (24 октомври), след изслушването и избора на Иван Гешев за нов главен прокурор. Да му е честито – още една стъпка има, президентът да се произнесе, но тя не е непреодолима. Дори Румен Радев сега да спре процеса, това ще е за малко – тънък момент е, че президентът всъщност няма задължителен срок, в който да реши. Ако държавният глава тръгне по този път обаче, това ще е нещо наистина безпрецедентно и изискващо много силно упорство, срещу много висока цена.
Колко точно е висока цената се усети добре вчера. Първо – с протестиращите в подкрепа на Иван Гешев. Най-добре и на ВИДЕО се видя как се държи организаторът им – собственикът на агенция ПИК Недялко Недялков. Това дава известна представа за качеството на подкрепа за г-н Гешев. По-притеснителното е, че отново МВР едва ли ще проверява кой и как организира този протест – всъщност нямам представа може ли да бъдеш наказан, ако си плащал на някой да дойде на протест? За сметка на това е незаконно да блокираш Орлов мост без разрешение от Столична община, категорично съгласно действащото българско законодателство. Парадокс – ако си недоволен от властта, трябва да получиш одобрението ѝ къде и как можеш да си изразиш недоволството. Явно най-добре – във Facebook, пък и там май по-добре не много шумно.
От самото изслушване на Иван Гешев някак натрапчиво ми се загнезди в съзнанието, че който го критикува, непременно нещо е олигарх или работи за олигарх. Дано не съм прав – но тонът и реакцията му при въпроса на члена на Съдийската колегия на ВСС Олга Керелска дали ще третира по еднакъв начин политико-икономическите и олигархични кръгове в България беше доста рязък, доста раздразнен, доста показателен. Не е случайно, че съдия Красимир Шекерджиев обясни защо гласува против кандидатурата така: "Г-н Гешев е човек, който е готов да води всяка битка, в която бъде въвлечен, да отговори реципрочно на всяко нападение, на което той или професионалните му колеги бъдат подложени. Фигурата на главния прокурор е такава, че той в следващите 7 години ще бъде под прожекторите, той ще има безброй врагове и не всички от тях ще бъдат олигархични, политически. Ако изберем главен прокурор с правомощията които има, който отговаря реципрочно на всяко едно нападение, то тогава колеги, ние по-скоро ще произведем много войни, отколкото да доведем до ситуация, която ще бъде работеща". След избора, Иван Гешев обърна внимание точно на позицията на съдия Шекерджиев и изрично подчерта, че ще положи с удоволствие усилия да докаже, че тази позиция не е правилна – дано и искрено пожелавам да стане както казва избраният от ВСС за нов главен прокурор, но и тук се сещам за стария виц дали булката е девствена – така де, съдия Шекерджиев каза, че му допада чувството на хумор на Иван Гешев, затова и на мен ми стана сега приятно хумористично.
Доста притеснително беше и обяснението му защо ползва думи като "десни екстремисти" в официални интервюта, в качеството му на зам.-главен прокурор и кандидат за главен прокурор т.е. човек с изключителни отговорности пред обществото и изключителна важност за държавата – защото било интервю, не например академична дейност. Т.е., медиите са място, където е най-нормално да ползваш такъв език? Нали медиите уж са призвани да са прозорецът ни към света – това ли ще виждаме от този свят тогава?
10 часа ВСС обсъждаше и преценяваше Иван Гешев. Въпросите бяха един куп, отговорите също бяха доста пространни като количество на думи. В крайна сметка обаче винаги опираме до простичкото – да или не. И решаваме според това какви хора сме. Когато някой обяви като мотив за решението си основно статистика за професионалните успехи на Иван Гешев, както стори председателят на ВКС Лозан Панов и когато някой обяви като мотив за решение каква била процедурата за избор на самия Панов, като главния прокурор Сотир Цацаров, вече твърдо опитаме до моралните аспекти. Сами кажете кое е по-важно – квалификацията за една работа и дали човек я има или заяждането, че като беше преди така, погрешно, може и сега да е така? Кое е градивното и кое – разрушителното? Уж въпроси, които изглеждат лесни. Но твърдо смятам, че в България отдавна не са лесни. Всъщност дори не са въпроси – личи от това колко хора излязоха на улицата да им обърнат внимание.
И понеже говоря толкова за морал - помня, че като категория моралът е основата на закона и правото. Може би пък не си спомням правилно ...
Автор: Ивайло Ачев
