Има изход от смога

София има проблем с мръсния въздух отдавна. Тази година обаче действително положението е особено драматично.

Стойностите на фини прахови частици във въздуха са завишени постоянно, в пъти над нормата. В страшно много квартали на столицата вечер, когато човек отвори прозореца, това, което влиза, не е въздух. Разболяваме се, ядосваме се. Но просто чакаме зимата да свърши.

И тъй като максимумът на недоволството и обществения натиск е участващите в някой сутрешен репортаж 3-4 души от поредния обгазен квартал, и местната власт не си прави особен труд да промени нещо. Приемат се едни пожелателни наредби, които не е ясно кога най-после ще почнат да действат и да дават резултати (ако изобщо), но нещата винаги се правят на парче, без мащабните реформи, които са нужни за решаване на проблема.

Автомобилният трафик безспорно е фактор. Действително е добре, ако държавата и общината затегнат мерките около старите и замърсяващи автомобили. Само че те не правят това. След всички промени, свързани с автомобилното движение, България остава страна, която на практика стимулира финансово купуването на замърсяващи коли-антики, а наказва собствениците на нови автомобили.

Също така ние, обратно на Западна Европа, все повече се утвърждаваме като дизелов рай. Докато страни като Германия, Норвегия, Холандия и др. се канят да забранят колите с двигатели с вътрешно гориво и особено тези на дизел, ние на драго сърце приемаме все повече стари дизели втора ръка и до година - две тези коли, тъй като поради въпросните обстоятелства цената им пада, ще станат повече от бензиновите.

Само че мерки в това отношение не се взимат. Обсъжда се проблемът с едни катализатори, който действително е факт, но който не е в основата на кризата с мръсния въздух.

И въпреки че трафикът е безспорен замърсяващ фактор, всички анализи показват, че той не е основният. "Младост" не е малък или по-слабо населен квартал от "Надежда" например, за да има по-малко автомобили. Качеството на въздуха обаче определено е в полза на южния квартал и за това има други две причини. Първо, географията и второ, битовото горене.

Именно отоплението на твърдо гориво е бичът, който плющи над по-голямата част от София, а и над немалка част от България, когато става въпрос за мръсен въздух. Отоплението на дърва, въглища и пелети, както и горенето на гуми, кабели и тем подобни отпадъци в гетата, са водещата причина за наличието на фини прахови частици в атмосферата.

Битовото горене се посочва като проблем на всяка дискусия по темата. И всеки път решения не се дават.

А решения има.

България вероятно е още далеч от градовете и държавите на Запад, които са предприели стъпки за забрана на отоплението на твърдо гориво. Без да се стига до подобни крайности обаче, властта у нас има какво да направи. В страни като САЩ и Дания например на централно ниво е решено да се затегнат много яростно критериите за предлаганите на пазара отоплителни уреди на твърдо гориво. Щатите са изтеглили 80% от предлаганите печки и камини и след строг контрол са започнали да допускат за продажба само уреди, които са били 70% по-екологични от обикновените. Това се постига чрез държавна политика за единни стандарти. Ако печките имат вградени специални филтри и катализатори, те ще замърсяват много по-малко.

Второ, на Запад газификацията на домовете е в много по-големи мащаби. Тук обаче това не сработва заради феномени като "Топлофикация", която с абсолютно нефелната си и неработеща система кара хората, съвсем оправдано, не просто да искат да се спасят от услугите й, а направо да се евакуират от ежегодното дране по няколко кожи. Некадърно управлявани дружества като "Топлофикация" ни пречат да последваме добрите европейски примери и практики. И ако на държавата и местната власт действително им пука за проблема с мръсния въздух, това е един от основните въпроси, които трябва да решат.

Проблемът с ромските гета също е много голям. Тези места са основните генератори на замърсяване за редица квартали. Тъй като обаче държавата е абдикирала от тах, репортажите за поредното недоволство в повечето случаи остават само фонов шум.

Въпросът със спирането на горенето на гуми и кабели и огньовете на открито минава през по-големия казус за интеграцията на ромите. Докато за централната власт ангажираността й с ромския проблем се простира единствено до викането на едни багери, които да рушат бараки, нищо няма да се промени. Ако някой си въобразяве, че ромите искат да се топлят с огньове навън, горейки дрехи втора употреба и тровейки и собствените си деца, се лъже. За решаване на проблема обаче се изисква както законова строгост, така и човешко разбиране. Към момента институциите не са готови да проявят нито едното, нито другото.

Каквото и решение да се намери, всички трябва да знаем, че за чистия въздух ще трябва да платим висока цена. Има бедни и социално слаби хора, които наистина не могат да си позволят нещо друго, освен старата си печка на дърва. И на тях държавата ще трябва да помогне. Също така ще трябва и да санкционира нарушителите по-строго и по-ефективно.

Всичко това ще ни излезе скъпо. Отдавна обаче трябва да сме разбрали, че здравето днес не е даденост и за него трябва да полагаме усилия. Ако разбира се, ни е важно.

Автор: Десислава Любомирова