Буря, торнадо и цунами едновременно - това предизвика изказване на Милена Славова във Facebook. За малцината неосведомени ще поясня с част от нейния пост: "Сигурна съм, че НЕ ПОДКРЕПЯМ ГЕЙ ПАРАДИТЕ! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И НЕ СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА ДУМИТЕ СИ".
Като един спонтанно редактиращ веднага бих махнала думата "извратеняци". Както и "наглост". Ето как бих го казала: "Не подкрепям гей парадите! Не подкрепям по принцип човек да парадира - нито със своята различна сексуалност, нито с по-странната си религия, нито с политическите си възгледи. Извинявам се на всички, които ги имат".
Само че Милена не е редактор - пише, както диша и е напълно искрена. Грешка, голяма грешка. В нашето уж демократично общество последното, което се толерира, е искреността. Толкова сме се омотали в лъжи, толкова сме свикнали с тях, че един искрен и честен глас е в състояние да ни вбеси. Така се и случи. Малцина оцениха това, че Милена не се преструва на нещо, което не е. А това никак, никак не е малко. Защото, струва ми се, има и подкрепящи прайда, които лицемерничат. А това винаги личи.
Милена обаче наистина преви пръчката, използва кофти лексика, но принципно има право да си каже мнението - така, както има такова право всеки от нейните критици.
Ето това масово не зачитаме всички ниe в социалните мрежи.
Който не мисли като мен, е гад мръсна. Затвор, разстрел и след разстрела - червеи.
Е няма по-голям комунизъм от това да казваш на някого как е правилно да мисли. И коя е правата линия, на която е длъжен да бъде успореден.
Та онези другари, охулили Милена, могат да я критикуват за тона и за езика, но не и за мнението. То си е нейно конституционно право.
Милена е един от първите свободни хора. И както се оказа, един от малцината, останали такива и до днес. Дори да не съм на нейното мнение, съм длъжна да призная, че неслучайно именно тя е сред символите на българската демокрация. Без да е политик. Без да е инфлуенсър. И без да се прави на светица. Повечето от нас, свикнали с автоцензура и притворство, могат искрено да й завиждат за свободния дух. Повечето от критикарите й могат да отидат в ъгъла и да се срамуват, защото ползваха доста по-непристоен език. Без да са Милена. Без да са кой знае какви свободни духове, нито пък хулиганстващи актьори, музиканти и творци.
Публичен факт е, че у нас не се дискриминират и не се преследват хора заради сексуалната им ориентация. Напротив - те са по всички етажи на властта, те са сред звездите и по екраните, при това - от десетилетия. И в това няма проблем и не трябва да има. Преследват се обаче и се дискриминират мислещите и свободните.
Да се твърди, че живеем в хомофобия, е машина на времето - отдавна не сме в 50-те години. Тогавашното отношение е отдавна изчезнало и е голямо лицемерие да се настоява на обратното. Хомофобията у нас съществува, но далеч не в такива размери, че да се прави шествие по този повод. Или, ако не сте съгласни с това, поне трябва да се съгласите, че все пак всеки има право на критика.
Много по-страшна е интелектофобията, която е вече с ранг на държавна политика. Простаците във властта правят всичко, за да натиснат кадърния, но прекалено добре възпитан човек, надолу.
Колкото е по-интелигентен някой, толкова по-зле се отнасят с него - и скъпата родина, и скъпото общество. Живее зле и умира сам като куче. Мога да представя списък с поне хиляда достойни българи, смачкани от войнстващата простащина. Но не съм видяла парад срещу тази фобия.
И въпреки тези очевидни истини хората имат право да си правят шествия - дали с цветовете на дъгата или с хоругви - тяхна работа. Ние като общество сме длъжни да приемаме и едните, и другите, стига да не нарушават закона.
Но какво последва след гнева на Милена? Политически фигури започнаха една смешна фехтовка по зададената от нея "скандална" тема. Какво, за Бога, е скандалното тук? Откакто има у нас прайд, има и антипрайд. Има си хора, които и във времето между прайдовете си ги анатемосват.
Организаторите на прайда твърдят, че искат свободно да изразяват себе си и в това принципно няма нищо лошо, макар аз да не виждам какво точно им пречи да се афишират като каквито си искат през целия си живот.
Техните опоненти пък отговарят, че прайдът е нещо показно и развращаващо - Содом и Гомор, което също не е самата истина. Истината, както винаги, е някъде по средата, защото всеки е прав за себе си и очевидно няма да има помирение по тази тема по света и у нас.
Но не бива да има и политически нюанси, защото те дискредитират и едната, и другата страна. Точно политиканстването около прайда е скандално, а не самият прайд. Щом го има по света, ще го има и у нас. Харесва ли ни или не, светът вече е друг. Изправя ни пред всякакви нови предизвикателства и ако не можем да се справим с тях, можем поне да се държим възпитано. И аз не'ам нерви - от агресивната простотия, не от друго.
Автор: Евелина Гечева
