193-те страни от ООН заявиха, че ще се опитат да подобрят съдбата на бежанците, за да отговорят на безпрецедентната криза, но не фиксираха конкретни мерки. Приетият с консенсус текст от участниците във форума на ООН е просто политическа декларация, без категорични цифри и без ясни ангажименти за помощ на бежанците. И очаквано - неправителствените организации останаха явно недоволни от постигнатото.
Коментар на редактора
Не е като да не сме го виждали. Да се съберат световните политически лидери, да си поприказват за международната обстановка, да се снимат и бегом към вкъщи.
Лицемерието им минава всякакви граници обаче винаги щом стане дума за трагедията на милиони и отделната участ на единици. Тогава политическата гротеска ражда монотонната говорилня, в която лъскави костюми и прически декларират загриженост и подкрепа, изразяват готовност за решителни действия и обединяват усилия на хартия, докато отвън безчинства смъртта.
Така се случи и с Генералната асамблея на ООН. По време на срещата бе приета политическа декларация, с която светът уж пое ангажимент да постави в безопасен ред глобалния мигрантски поток. Прекрасно и лицемерно.
Като че ли единствен сред безсмислената говорилня върховният комисар за човешки права Зеид Раад Зеид Ал-Хюсеин се осмели да изрече един простичък факт: "Горчивата истина е, че това съвещание e свикано, защото ние се провалихме, провалихме се да сложим край на войната в Сирия", заяви той.
Именно конфликтът в сирийската страна, предизвикан от острия сблъсък на дългогодишни противопоставяния и геополитически интереси, роди последствията, с които светът очевидно не може да се справи. Последствия, препълнени догоре с приказки, лъжа и смърт.
Докато големите периодично си устройваха срещи, за да се наприказват през годините, близо 65 млн. станаха разселени лица по света. От тях 21 млн. са бежанци, които се опитват да се спасят от преследване, бедност и конфликти. За две години 7 000 души - мъже, жени и деца - са загинали в Средиземно море, опитвайки се да стигнат до Европа. От началото на войната в Сирия преди пет години, са загинали повече от 300 000 души, което е накарало 4 млн. да се опитат да се спасят в съседни страни или да дойдат на Стария континент.
Но в крайна сметка на тях не им пука, уважаеми читатели! Те се събират, за да обсъждат статистиката, да се появят по телевизията, да ги цитират по агенциите. Монтирали на лицата си угрижени, но празни физиономии, те бързат да излязат с лицемерни декларации, които нито спасяват човешки животи, нито потушават конфликти.
Ако отпуснат дребни суми, те са за камуфлаж на последствията, ала източникът им се държи винаги свеж и подхранен. Понеже човешките съдби от векове са били разменна монета и колкото е по-дълбоко страданието, толкова са по-сладки интересите. А непрестанната говорилня поддържа смъртта - най-сигурното, което може да застигне борещия се за живот.
Снимка: Бежанският лагер край Идомени
