Българските политици изглежда масово са били принудени да се оженят по сметка. Това се вижда дори при бегъл прочит на имуществените декларации пред КПКОНПИ. Голяма част от тях са си направо бедни. По-заможните пък са направили всичко, за да бъдат половинките им "човека с парите".
Да си съпруга (или съпруг) на политик със сигурност не е лесно - медиите се ровят в живота ти, личните ти неща стават публични, не разполагаш с предишната си свобода. И така стават нещо средно между футболни съпруги и отчаяни съпруги. Поне докато трае филмът.
Но пък има едно огромно предимство - активите на твоя съпруг могат да се окажат предимно твои. Поне по документи.
Българският политик, кой знае защо, е обсебен от идеята да изглежда малоимотен в очите на обществото и малцина се осмеляват да покажат реалните си притежания. Сигурно това е поради вкоренения в манталитета ни интерес към чуждата паничка, както и съпътстващата го завист към онези, които са по-напред с материала. В контекста на манталитета изглежда логично човек, втурнал се към властта, да предпочете имиджа на "беден, следователно - честен".
Но точно това създава кофти имидж. Защото е ни повече, ни по-малко лицемерие. Никой, дори дълбоко подценяваните от политиците бай Пешо и стрина Пена, няма да се хванат на това, че жена ти е заможна, пък ти - въртял се в и около управлението, нямаш нищо, освен ризата на гърба си.
Разбира се, не е изключено да има и такива семейства, но съгласете се, че е странно това да се случва в почти всеки парламент и в повечето правителства.
Впрочем, сега като че ли имаме един от редките случаи, в които хора с декларирана и реална заможност, ни управляват. Доскоро ситуацията беше такава, че най-нормалното нещо беше просто да игнорираме тези декларации и да не им вярваме. Защото сме наясно, че се декларира само неизбежното. Това, което е подплатено с документи. Много голяма част от корупционните потоци нито има как да бъде декларирана, нито пък има документи за нея. Следите старателно се замитат и пред КПКОНПИ декларираш само някаква къща, някъде на село.
И за последния лаик е ясно, че кюлчета от чекмедже и едри розови купюри по 500 евро няма как да бъдат нито осчетоводени, нито пък декларирани. Затова доверието към депутатите и към политическата класа като цяло беше под нулата.
Много се говори и писа и за неподаването на декларация. Има и такива случаи, да. Въпросът е - и какво от това? Глобата за неподаване е от 1000 до 3000 лева. Това е смешна санкция, когато говорим за човек, заел се да управлява.
Сега нещата изглеждат малко по-различно и ако не беше този елемент със съпругите, можеше да отчетем покачване на доверието. Можеше, но не би.
Ако се пусне по утъпкания коловоз, новата партида политици ще прилича изцяло на предишните. Ако използва до болка омръзнали на хората похвати, ще се провали с гръм и трясък. Това със съпругите може да се окаже точно камъчето, което да срути доверието от по-скоро добро към по-скоро лошо.
Автор: Евелина Гечева
