За криминалния и етническия характер на инцидента в Асеновград се говори много. И въпреки разностранните анализи, всички са съгласни, че виновниците трябва да бъдат наказани. Така е нормално, винаги, навсякъде.
Мащабният неделен протест в Асеновград обаче осветли още една проблемна плоскост. Минаха 2 дни и изгледахме достатъчно кадри на размирици, агресия и открити провокации. Защото в неделя Асеновград тръгна по пътя на Катуница, Орландовци и Гърмен. Поведоха го футболни хулигани, рокери, Перата и разни други бабаити.
Те, разбира се, не гледат на себе си като на хулигани и бабаити. Те се виждат като най-смелите и достойните мъже в държавата, истинските българи, развяващи трибагреници, крещяши "Сърце, душа за България" и готови всеки един момент да тръгнат, където бъдат призовани, за да бият цигани.
Защото с циганите е лесно. На камерите изглежда прекрасно да се репчиш на някакви хора в бараки, обявявайки медиите за предатели, които ти задават глупави въпроси, вместо просто да те снимат как спасяваш цялата държава.
Само че има един проблем. Големите "мъже", големите "патриоти", ще ги видите само там - на междуселските мелета, да се заканват на циганите.
Перата и другите подобни индивиди, които се разхождаха наперени в Асеновград, няма да ги видите на протеста срещу съдебната система, на протеста срещу насилието срещу лекари и учители, срещу своеволията на властта, срещу застрояването на Черноморието, срещу цените на тока, парното и водата, срещу СЕТА, ГМО и други.
Защото тези хора не са патриоти. Те са псевдомъже, които могат единствено да избиват комплекси и да разгръщат ограничения си потенциал максимум до боя на цигани и бежанци. Те не се борят за нищо по-голямо, защото са измислени герои с измислени "каузи". Защото са малки. И затова и битките им са малки. Възможностите им са малки, стремежите им са малки, изобщо, всичко им е малко. Канализират енергията си пред поредното циганско гето, но никога няма да им дойде на ум да я канализират пред парламента. Защото нито са смели, нито са "истински българи". Те са обикновени хулигани, които компенсират комплексите си така, както го правят всички калпави мъже - избирайки по-лесните битки с по-слабите. Те никога не се включват във важната война с истинските и големите врагове, защото толкова си могат. И е важно този фалшив модел да бъде развенчан, за да престане да служи за пример.
Автор: Десислава Любомирова
