Пратка от ваксини срещу туберкулоза по договорено дарение е изпратена от България на Турция без да е издаден сертификат за безопасното им използване. Ваксините са предназначени за новородени и цели осем дни след като пратката вече е на турска територия, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) издава необходимия сертификат. Това показва в свое разследване журналистката Валя Ахчиева - репортаж, който не беше излъчен от БНТ, а ДАНС влезе в сградата на националната телевизия, за да прибере материалите и документите, които доказват тезата на Ахчиева. Нещо повече - в репортажа говори шеф на подчиненото на здравното министерство здравно дружество "Бул Био", което прави ваксини. И той директно посочва, че е действал под натиск от здравното министерство - на пожар, защото някой високо горе е гонил някакъв срок, вместо първата задача да му е безопасността на хиляди бебета - бебета на турски мъже и жени!
Коментар на редактора
Пратили сме непроверени ваксини за бебета - повтарям, за бебета. Да, постфактум сертификатът на ИАЛ показва, че няма страшно, но цели 8 дни това не е било научно доказано. Ами ако през това време тези ваксини бяха ползвани? Ами ако беше станало нещо? Да, не стана. Но е показателно за начина на мислене на българските "държавници". Показателно е, че процедурите не са важни - по-важно е КОЙ иска нещо. По-важно е личното от общественото.
В неизлъчения репортаж на "Открито" здравният министър Петър Москов се защити по следния начин - няма нищо притеснително, защото пратката, за която говори Ахчиева, е част от цялостно дарение, а то включва няколко пратки, които е трябвало да бъдат изпратени, за да е завършена процедурата. Внушението след обяснението на Москов е, че след скандалната пратка се пращат още т.е. нямало опасност тя да се ползва веднага - нали пък сертификатът излязал преди да отидат всички ваксини. И нито дума, че една пратка е отишла със сертификат, който няма печат на ИАЛ!
В началото на миналата година Actualno.com направи подобно на Ахчиева разследване в здравната сфера, макар и не касаещо пряко човешки живот. Ставаше въпрос за батака в "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс (СРБ-НК)". И тогава здравният министър се измъкна с лъчезарната си усмивка от нашите въпроси - как така редовен конкурс за ново ръководство на СРБ-НК не се признава и временен шеф става постоянен без реална надпревара? Дали защото "временният" е удобен за някого да си направи далаверата?
Принципът, подкрепен от закона, е най-важното нещо в управлението на обществените дела. С действията си като управник Петър Москов доказа, че се съобразява с принципа така, както го разбира и без задължително да е обвързан със закона така, както е формиран и написан черно на бяло според разбиранията на много повече хора от един индивид, пък бил той и харизматичен министър с обаятелна усмивка и сладка приказка. Играта на "веднъж стомна за вода, втори път и на третия ... " обаче вече се доближава до третия. И тогава "стабилността" ще излезе през носа на някого.
