Светът е футбол, България – и тя. Но покрай футбола отвсякъде се въртят финтове, които, без да са особено ефектни, всъщност са страшно ефективни.
През тази седмица минаха и заминаха новини по две теми, които са истински метастази за развитието на българската държава и за българското общество. Първата – ромската интеграция. Едва ли много хора разбраха, но беше гласуван мониторинговия доклад на правителството за въпросната интеграция. И докладът беше отхвърлен – така, както и на ниво комисия. При това беше отхвърлен от всички присъстващи, без ... ГЕРБ. Разбира се, в пленарна зала не бяха всички депутати, та 76 от ГЕРБ не стигнаха за одобрение на документа, след като присъстващото мнозинство от "Обединени патриоти" пасува и в битката надделяха БСП, ДПС и "Воля".
В нормална държава такова гласуване води до падане на правителство. У нас не е дори новина. Не е новина това, че депутатите признаха, че една значима част от обществото ни на хартия всъщност не е в това общество на практика. Защото парите ги вземали едни хора с бели якички. А КОЙ им ги дава - тези, които ронят крокодилски сълзи! Ромите са изключително удобен актив по избори – за купуване на гласове. И след като българите отдавна масово не гласуват, то ромският вот е решаващ и за това кой управлява. А тези, които са в парламента, с гласуването си го признаха – но, нищо, естествено.
Втората тема беше еманацията на управлението в България – Делян Пеевски. Нищо нередно нямало в това как от 2014 до 2017 година в сметките му по официалната имотна декларация пред Сметната палата се появиха милиони – от дарения, дивиденти и заплати. Нищо нередно и в това как в същите декларации Пеевски вече е собственик и акционери във фирми – това не представлява друга длъжност или дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение. Ех, само ако можеше всеки да намери откъде да му даряват като на г-н Пеевски ...
Точно затова – защото официалните държавни органи ни правят на маймуни, положението е такова. Защото измамата може да бъде маскирана по милион, милиард или безкрай закони и закончета, но не и стигнем ли до съвестта. А съвестта е кофти явление – не умира, колкото и да го тъпчат. И винаги ще я има, колкото и да няма справедливост. Точно тя не позволява на боклука да превземе всичко безвъзвратно.
