Безпрецедентните бомбени заплахи, отправена към десетки български училища, вероятно ще бъдат съвсем скоро разгадани и обяснени (или няма). Но каквато и да е нейната цел, тя е дело на човек или хора със сериозни психически проблеми. Как иначе да си обясним безумието да стресираш стотици невинни деца и техните родители, да караш беззащитни учителки да се правят на сапьори и да издирват взривове в класните стаи?
Да, подобни неща се случват по света, но не чак в такива мащаби. И обикновено излиза изявление от името на терористична организация, която обяснява какво е искала да каже на света.
У нас обаче едва ли има някакви кой знае какви интереси, заради които терористична група би се гаврила точно с дечица. Отговорността за част от заплахите поеха хора, нарекли се "македонски националисти". Каквито и да са тези болни мозъци, явно сами не знаят какво точно искат.
Властите пак бяха изненадани – нито училищните директори имат протокол за действие в такива ситуации, нито пък ЦИК. Държавата отново каза на поданиците си да се оправят сами. И те се оправят – кой както може.
Майка на две ученички в трети и в пети клас ми разказа, че втора нощ децата отказват да спят. Със сигурност не са само нейните. Стресът, който заплахите предизвикаха, може да се сравни с пожар или земетресение, но само донякъде. Бедствията всички пак ги виждаш, почти участваш в тях, а този тих ужас, че нещо може да избухне в незнайно кой момент, е просто парализиращ. Разбира се, не са изключение и малчуганите, които приемат всичко на майтап, но за родителите им едва ли нещата стоят точно така.
Ако атаките са свързани с изборите, след неделя трябва да спрат. Ако пък целта им е била да ни отвлекат вниманието от тях, това вече е факт – по-важно е да са ни живи децата, отколкото кой ще спечели. Обаче и двете версии не звучат напълно убедително. Липсва мотив, а няма престъпление без мотив. Това за руската връзка звучеше донякъде правдоподобно, обаче министър Демерджиев оттегли предположението си. Впрочем, "македонските националисти" завършват заплахата си със "Слава на Македония" и "За Русия". Много прилича на национализъм, но не македонски, а руски, който ни наказва заради нашето "Слава Украине". Дали е така – експертите да се произнесат.
Който и да е измислил този тормоз, е по-дете от децата. Незрял, да не кажем инфантил. Знаете как в детската градина се настъпват, скубят и сбиват – ей на такова прилича цялата дандания.
Част от коментарите по темата са с успокоителен тон – че може пък наистина някакви хакерчета в тийнейджърска възраст да са действали. Съдейки по посланията, не е изключено.
По-лошото е, че при такива акции често се появяват подражатели, които продължават атаката, дори когато истинските нейни инициатори са се оттеглили.
Според някои експерти свършеното изглежда напълно аматьорско, а е много възможно и да става дума за подменена първоначална цел. Има логика в това – пускаш мейл за бомба, за да не отидеш на училище, но с цел да не те хванат, пращаш копия и до други училища. После обаче играта загрубява, някой те копира и накрая нещата излизат извън контрол – всеки хлапак има телефон, а повечето знаят как да си скрият номера и да подадат анонимен сигнал за бомба. И така терорът продължава и в телефонен вариант.
Целта едва ли е да не отидем да гласуваме, защото ще ни е страх от взрив. Разбира се, нито една безумна хипотеза не трябва да бъде изцяло отхвърлена, но колко ще са хората, които точно по тази причина биха се отказали от правото си на вот? И кой пък би имал интерес да ги откаже – заплахата засяга електоратите на всички политически сили. Освен това подобна заплаха би подействала по-ефективно, ако се пусне ден-два преди вота, а не да започне от началото на седмицата.
Ако обаче нещата не са част от детска игра, а от схема на възрастни, МВР много бързо трябва да даде отговорите, които обществото изисква.
Автор: Стефан Стефанов
