Когато преди 20-тина месеца разсъждавах по темата как ще свърши войната в Украйна, предложих 4 възможни сценария за следващо развитие и приключване на продължаващата към момента вече почти 2 години война:
- Войната продължава в този ѝ вид и никой не може да каже докога.
- В бойните действия се вкарва ядрено оръжие, след което се започва – кой-кого.
- С бързи дипломатически ходове в играта се включват като активни посредници и гаранти за мира известен брой страни с доказан авторитет и неутралитет.
- Страните от НАТО и техните съмишленици влизат в Украйна с наземно и въздушно въоръжение, като прогонват руската армия на границите преди 2014 г.
Ясно е, че настоящата война промени тотално всички ни и в съзнанието на огромното множество хора по света тя трябва да приключи възможно по-скоро в полза на нападнатата страна, тъй като подкрепящите Украйна страни са в пъти повече от тези, които подкрепят Русия. Откровено казано, когато пишех предишната си статия, очаквах, че тази отвратителна война (не знам коя война не е отвратителна?) ще приключи по-скоро, но уви, както се вижда, това не става според нашето, и в частност моето, желание. Дори напротив - бих казал, че войната на Русия срещу Украйна върви към зацикляне, всекидневно умират много хора, хабят се огромни количества ресурси и същевременно тази война сякаш стимулира започването на друга, недалече от нас. Впрочем онези, за които оръжието е средство за междудържавни взаимоотношения, вече надигат глас, пробват всякакви модерни оръжия, дори обявяват бойна готовност. С други думи, по моя оценка, светът не върви в правилната посока.
Но нека се върна отново на моята предишна публикация, която в един момент събра над 14 000 читатели. Сред тях имаше и един читател, който, освен моите четири сценария, предложи пети – след относително бързи и взаимоизгодни преговори, Полша и Украйна да се обединят във федерация, като по този начин Украйна ще влезе едновременно и в Европейския съюз, и в НАТО. Трябва да отбележа, че това радикално предложение ми хареса и, предполагам, че и други биха го приели като добро. То, обаче, беше направено във времето, когато Полша се управляваше от консерватори-националисти. В онзи момент не можеше да се очаква, че полските управляващи ще прегърнат подобна идея или, най-малкото, можеше да се мисли, че при допускането на такава мисъл от тяхна страна щяха да извиват ръцете на украинците до такава степен, че в крайна сметка да ги откажат. От друга страна може да се смята, че за по-разумните, балансираните, тези с центристко мислене хора е ясно, че когато дадена страна се управлява от националисти (справка – Качински, Орбан и нека не разширяваме този списък, особено в минало време) върху обществената повърхност изплуват като мазно петно във вода страсти, които до голяма степен не кореспондират със здравия разум и с рационалното мислене. На последните парламентарни избори полският народ оцени управляващите го в продължение на 8 години националисти като не най-доброто решение за тях и издигна други хора на върха, които, бих ги нарекъл, центристи, начело с бившия председател на Съвета на Европа Доналд Туск. Затова си позволявам да кажа, че Туск, в ролята си на премиер на Полша, би могъл да се намеси въз основа на своя мироглед и най-вече със своя опит, като предложи на президента Зеленски взаимоизгодна държавна интеграция между двете нации.
Ще си позволя да разсъждавам върху евентуалните реакции вътре в двете страни, както и в международен план.
Известно е, че както в Полша, така и в Украйна има силни националистически прослойки. Те не са случайно самосъздали се от нищото, а основно са възникнали в резултат от "горещата братска" прегръдка на съседите им от североизток, която е продължавала от векове и до не чак толкова отдавна. Националисти има навсякъде по света, вкл. и у нас. Слава Богу, че нашите "националисти" са хора с объркани представи за света и, в крайна сметка, имат недостатъчно привърженици. Това най-лесно се вижда на избори. Разбира се, че рубладжиите/копейкаджиите не трябва да се броят като националисти, въпреки техните гръмки изказвания в тази посока, звучащи изцяло като лозунги. Истинските националисти изповядват, по-скоро лансират, тезата: "Нашето си е наше, чуждото – чуждо!". Само че същите тези хора не се притесняват да пътуват свободно по света и да се разполагат на чуждата софра като на своя, без да си дават достатъчно ясно сметка, че високият жизнен стандарт на проспериралите европейски нации не е резултат от управлението на националисти, а от либерално настроени управляващи и най-вече центристи. Лично аз съм горещ привърженик на центристката християндемократическа доктрина на Людвиг Ерхард, която е доказала своята виталност във времето след Втората световна война, но тази доктрина е градивна единствено и само в мирна среда, а не във военна, каквато е настоящата. Същевременно смятам, че здравомислещите поляци и украинци биха приели подобна междудържавна интеграция, от която може да се очаква положително развитие и за двата народа, както и най-вече към приключване на днешната война. Освен това, комуникацията между обикновените поляци и украинци няма да бъде трудна поради близостта на езиците, с което отпада нуждата от трети език за общуване. Населението на двете страни е близко по численост (Полша – 38 милиона, Украйна – 44) и единствено двата основни стълба в икономиките на двете страни – индустрията и земеделието, заради войната са поставени временно в неравностойно положение. (Нима двете Германии не бяха поставени в същото положение преди 35 години?) Ще си позволя да цитирам един украинец, който наскоро и с гордост заяви в свое интервю: "Ние, украинците, преди войната бяхме богати хора!". В този смисъл, може да се каже, че Полша, като част от ЕС, е определено просперираща европейска държава, докато Украйна, заради наложената ѝ в момента война, е силно затруднена да се развива по нормален начин, макар че потенциалът ѝ като държава е бил и ще бъде много голям, да не кажа – един от най-големите в Европа. Точно заради това ѝ състояние ревнивият диктатор от изток я нападна. Ще добавя още, че Полша ще бъде в по-голяма степен печеливша от една подобна интеграция, защото Украйна в никакъв случай не може да бъде третирана като измислената някога Източна Германия.
ОЩЕ: Новата Полша като лидер в Източна Европа: Накъде с Украйна и ЕС?
В международен план подобна интеграция между двете европейски държави може да има силен възпитателен ефект за останалите страни и не само в рамките на нашия континент, защото мечтата на създателите на Европейския съюз – Европа да върви по пътя на структурата на САЩ, се доближава към нейната естествена и, единствено оценима като положителна, реализация. Защото другото поведение – да продължаваме да си мерим суверенитетите; на кого БВП/на глава от населението е по-голям; да си сравняваме формите на управление – монархии срещу републики и прочие, е непродуктивна в момента политика. Вижда се, че подобно съревнование е до голяма степен и не особено полезно, особено когато срещу нас се изправя брутално една огромна територия с претенциите за държава, но без реално покритие, която до началото на миналия век не беше изживяла своето възраждане и, която, от феодален строй със своите крепостни селяни, се опита доста неумело да премине към един, бих го нарекъл, псевдосоциалистически, че даже наричан и комунистически, строй. Видя се докъде стигна този експеримент. Доникъде, разбира се.
Затова ми се ще да кажа, обръщайки се не особено учтиво "на ти": Доналд, ти можеш да направиш много силен ход! Очакваме го!
Автор: Никола Темелков