Милиони държавна пара отиват всяка година за партийните каси. Субсидията, тази изключително порочна практика, отгледа две, че и три поколения партийни тунеядци. Неслучайно Слави Трифонов се засили към политиката с референдум именно по този въпрос. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов също добре се поучи.
Това е България днес - за болни дечица пари няма, но за политици винаги се намират. Как да не я обича човек тази държава и тази политическа система най-вече!
По закон партиите могат да получат и дарения. Това, да речем, в цял свят си е така - някакви заинтересовани кешират на няколко места с цел да имат лобита по един или друг въпрос. Даренията са си напълно законни и са почти честен начин за финансиране, ако перифразираме Остап Бендер с неговите "около 400 сравнително честни начина за измъкване на пари".
Даренията биха били окей, ако няма субсидия. Но и двете - съгласете се, не е много окей. Хем някой ще ги храни, за да му лобират, хем ние ще им даваме пари без да ни питат, по закон, за да си правят палати и да обикалят света. Чудна схема, дума да няма.
Черешката на тортата обаче се оказват не тези два канала, а членският внос. След като години наред партии и партийки упорито не говорят много-много какъв членски внос събират, този цирей е на път да се пукне.
Елена Гунчева, станала скандално известна с влизането и с излизането си от "Възраждане", извади наяве доста нелицеприятни неща за тази партия и нейния лидер. По думите ѝ, пари от партийните членове са събирани, но не са надлежно осчетоводявани. От казаното от нея излиза, че документирането на тези приходи е под всякаква критика. Тоест, може да си помислим, че членският внос, който е събирала партия "Възраждане", е потънал в нечий джоб.
"Аз съм заплащала членски внос още когато бях кандидат за депутат от гражданската квота на партията, обикновено между 20 и 100 лева един-два пъти в месеца", твърди Гунчева пред "Дойче веле". И продължава с откровенията - в партийната каса, вече по банков път, отивали безотчетните пари на депутатите. Това са над 300 000 лв. само за периода на 47-ото Народно събрание.
Не е само Гунчева обаче. Ако за нея може да се казва, че има някакъв личен конфликт с Костадинов, какво да кажем за другите хора от "Възраждане", твърдящи същите неща? Засега те се боят да излязат с имената си, но и това ще стане. Защото все още Костадинов успява да печели доверие.
Костадинов нито произлиза от средите на бизнеса, нито е някакъв богат наследник. Той изгря в политиката с анти-ДПС реторика, патриотарски лозунги и яростен популизъм. Една от популистките му тези беше именно субсидията за партиите. И я поддържаше до момента, в който собствената му партия докопа субсидия - беше казал, че ще я върне, но ... май я даде за благотворителност. Не се хвали често обаче с подробен отчет на дарения - колко, кога, за кого. Самата Гунчева го каза пред ДВ: "Изрично съм питала Костадинов защо не се дарява субсидията. На който въпрос ми отговори, че след 2017 година никога не е обещавал да дари субсидията и за да работи партията, трябва да има пари. Което е странно, тъй като в отчетите пред Сметна палата няма предвидени разходи нито за заплати, нито за осигуровки на служители на партията."
Но тъй като пари, шарка и кашлица трудно могат да се скрият, неговият финансов статус събуди любопитство и така се стигна до проверката заради разследване на Нова телевизия, че Костадинов си е купил къща за 200 000 лева на брега на морето и кола за 40 000 лева, а съпругата му Велина се е сдобила с нов апартамент във Варна за 100 000 лева. Прокуратурата нищо не откри - не ѝ е за пръв път. Костадинов пък каза, че имал ипотечен кредит от 180 000 лв. Човекът просто добре е научил уроците на българския закон по забогатяване, давани от строителите на родната политика в последните 30 години.
Този човек все още има привърженици. И се кани да управлява! И няма кой да го попита ребром: "Костадинов, какво все пак стана с членския внос?"
Тази сага с членския внос на "Възраждане" е само върхът на айсберга. Партиите са печеливш бизнес и всички ние, заедно, като общество, сме допуснали и продължаваме да допускаме това. Ако у нас имаше реален обществен контрол върху забогатяването на политиците, то нямаше да съществува или поне не в такива размери. Но ние сме ларж, щото имаме бол пари за раздаване. И приемаме нещата като природно явление - "няма какво да направим".
При това положение няма кого да обвиняваме, че така става - Господ дава, но в кошара не вкарва.
Автор: Стефан Стефанов
