Кога ще се оправи положението в България? Това е то въпросът, чийто отговор българите не харесват. А той е прост – когато се вземем в ръце. Всички.
Пореден пример – излизат зърнопроизводителите на протест. "Без нас няма храна, няма бъдеще", обясняват те.
Защо има протест? Имало голям внос на евтино украинско зърно в България. При този факт обаче следват няколко въпросчета:
1. Как така държава във война може да си позволи да изнася зърно, което е по-евтино и никой не обяснява да е в пъти по-некачествено?
2. Вярно ли е, че в България най-много пари от селскостопанските средства от ЕС за страната ни отиват за зърнопроизводителите?
В този ред на мисли един отговор постоянно напира – не обича българинът конкуренция. Не я обича, защото конкуренцията те кара да работиш по-здраво. Когато има конкуренция, си проличава колко можеш, колко усилия влагаш и въобще – колко струваш. В България си имаме следната черта на народопсихологията – някой все ни е длъжен, но ние на никого не сме длъжни.
Държавата да се погрижи – да де, но държавата сме ние. Зърнопроизводителите нека първо отговорят честно на горните два въпроса, после можем наистина да обсъдим ощетени ли са от злата съдба и лошите външни сили или просто толкова си могат, за което никой не им е длъжен.
При пазарна икономика е така – който успее да продава възможно най-качествено възможно най-евтино, печели. Колкото и да се пънем за "родното", като идем в магазина и видим нещо хубаво на добра цена, вземаме - независимо откъде е. А за приказки как без някого нямало бъдеще - и без петел ще се съмне!
Автор: Ивайло Ачев
