На фона на шумните политически скандали един тъжен факт някак остава недооценен - и от политиците, и от гражданите. България се топи и това далеч не е само вестникарско заглавие. Според последното проучване до 2040 г. ще бъдем едва 5 милиона.
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Тази устойчива тенденция е определяна още преди 20 години като катастрофа. Но докато не стане реалност, явно няма да се вземат истински мерки.
В повечето партийни програми този проблем е разписан като основен. Разписани са и мерки за неговото решаване. Бодрата политическа смяна през 4 години ни уверява как ще направи всичко възможно, за да останат младите в България и отрицателният прираст да мине в историята.
Реалността е друга - далеч не всички млади остават да работят у нас, а все по-малко са тези, които създават деца. Защо? Главно заради икономическата ситуация - доходите са ниски, а разходите отдавна са на европейско ниво.
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
Любимата дъвка на политиците е грижата за младите. Но реално какво е направено, за да бъдат те стимулирани да създават семейства? Данъчни облекчения ли имат, преференциални условия за осигуряване на жилища или, примерно, достатъчно места в детските градини?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
Младите у нас са най-ощетени, защото живеят в перманентна криза. Цяло щастие е, ако и двамата в семейството работят. Огромна рядкост е и двамата да са с висок доход. А напълно невъзможно е, освен ако не са деца на богати родители, да живеят без кредити и лизинги. Като добавим и влошаващата се през няколко години икономическа ситуация - ето ги причините младите да бягат в чужбина.
Цял керван от правителства се опитват да прехвърлят отговорността върху бизнеса - не създавал добри работни места, не осигурявал адекватно заплащане. Да, в повечето случаи е така, но господа управниците съдират по десет кожи от същия този бизнес. Факт е, че той може да процъфти само около управленската върхушка. Неслучайно най-богатите фирми са онези, които смучат пари от държавата. И същата тази държава има наглостта да обвинява останалите, че не функционират както трябва. Да припомним: по около 500 фирми всяка година спират да работят. Защо? Заради отличния бизнес климат, естествено.
Покрай пандемията известна част от работещите в чужбина се завърнаха у нас. Но кои? Изследователи посочват, че става дума главно за сезонни работници. Другите, които имат истинска трудова заетост в Западна Европа, не си и помислят за връщане, защото то крие рискове. На първо място - риск от вторично обедняване, защото спечелените в чужбина пари бързо свършват. И след него идват всички останали рискове, защото като си беден, трудно ще създадеш семейство. А и как ще го издържаш? С гол патриотизъм не можеш да платиш сметките, таксите и данъците.
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
Последното проучване на демографските проблеми потвърди още нещо, което всички виждаме - населението на България не само че намалява, но и се струпва в няколко града. И ако личната съдба като семейство и деца зависи основно от индивида, то това струпване на хора в няколко места и обезлюдяването на България е вина изцяло на некадърните управления в последните 30 години.
България изчезва, лакомията - не. И тя е далеч не само при политиците, които са под прожекторите. Тя е на всички нива в държавната йерархия, заразила е цялата администрация. Пак заради естеството на управлението.
Луксозни стадиони в села със стотина души.
Фалшиви обиколки на четири колела за разведряване на настроението в прованса.
Безброй "дадени" милиони за какво ли не, усвоени от наши хора.
Да, тези по селата не са наши. Те са остатъци от комунизма, с който се боримЕ.
Онези по чужбина - също не са наши. Да си протестират пред посолствата там, не ни пречат. Пък партиите, за които гласуват, ще ги биемЕ.
Няма да давам примери с други държави, защото никъде не са управлявали такива безконтролни еднокнижници.
Но все пак - сбъдната приказка е страна, в която влакчето от големия град към малките населени места е на 20 минути. Дори да ти се налага да работиш, можеш спокойно да си пътуваш сутрин и вечер, както и правят хората там.
У нас до повечето села няма абсолютно никакъв транспорт. Преобладаващата част от къщите са порутени, улиците - също, няма здравни служби, а училищата се продават. Кметовете се виждат в чудо кое по-напред да оправят с мизерните си бюджети.
Ето тази картина трябва да имат пред очите си всички, които искат да управляват. И да я променят - не само на думи.
Автор: Евелина Гечева
