Сряда вечер, време за купон – но политически. Президентът Румен Радев дава интервю в предаването "Лице в лице" на bTV. Интервюто е своеобразна втора серия на вечния политически сериал в България, след като преди седмица премиерът Бойко Борисов говори в същото предаване.
Лично за мен интервюто беше слабо. Радев успя много добре да нацвъка куп красиви приказки, галещи егото на избирателя и избяга от важни теми, защото нямаше кой да го притисне. Но някои от клишетата му направиха изключително впечатление – например това как решил при втория път да подпише за Иван Гешев да стане главен прокурор, но не защото се страхувал от импийчмънт, а защото ... всъщност да кажем, че общото му оправдание е "Конституцията". А защо това е страхливо и неубедително оправдание вече коментирах – който желае, може да си припомни този материал! Накратко – Радев можеше да тръгне по пътя на битката за законност и да преобърне дори Конституцията без да позволи утвърждаването на Иван Гешев, но не го направи. И не го направи, защото е зависим – дали го е страх от импийчмънт, дали срещу него като срещу всеки политик в България на по-значим пост има и определени компромати, той си знае.
В тона на голям герой обаче, Радев взе да критикува предложението на правителството за въвеждане на поста на "независим прокурор", който да разследва главния прокурор в случаи на умишлено престъпление от общ характер. За такова предложение трябва изменение на Конституцията, беше основната му теза – теза, която спокойно можеше да приложи и при избора на Иван Гешев, но не го направи, да го кажа отново за всички лапнишарани, харесващи го само защото се сеща да приказва против Бойко Борисов.
А Борисов, в стил Кучето на Павлов, веднага се възползва – избълва един куп нападки срещу Радев, омесвайки ги хубаво в собствения си прочит на успехите на управлението си. Шоу в типичен премиерски стил – с тон и думички, които се ползват в кварталната кръчма, от "народа" и предназначени точно за този народ, който не прави разлика между кръчма и премиер.
Но зад цялото това говорене лека-полека отзад се изниза една много важна тема. А именно – как така кажи речи половината от присъствалите вчера (12 декември) депутати от БСП гласуваха в подкрепа на Сотир Цацаров – да оглави Антикорупционната комисия, след като при изказванията преди гласуването и Корнелия Нинова, и Крум Зарков обясняваха как червената парламентарна група е против? Изводът е крещящо ясен – БСП в този си вид не е алтернатива на статуквото. По-виден символ на това статукво от Цацаров трудно се намира – за 7 години той не повдигна нито едно реално издържащо в съда обвинение за корупция срещу висш политик, извън делата срещу Цветанов, които бързо-бързо приключиха щом ГЕРБ пак се върна стабилно на власт след ерата "Орешарски". И единственият въпрос е дали сегашното ръкводоство на БСП в лицето на Нинова просто се маскира като алтернатива или Нинова не може да се справи със статуквото в БСП, което е част от статуквото в държавата?
Няма значение какъв е отговорът – положението е такова, че за пореден път има симбиоза между всички в парламента дойде ли ред на ключово решение, от което зависи съдбата на най-видните ни политици. Защото едва ли има човек в държавата с капка акъл в главата, който да се съмнява, че ако едно независимо и решително правосъдие подхване политическите ни герои, ще гледаме сериалчето "Банани със затворнически пижами". И това е истинската новина – а не джафкането на тема двуличност между Борисов и Радев!
Автор: Ивайло Ачев
