Комунизмът - това е съветска власт плюс електрификация на цялата страна. Приложена към българската политика днес, дефиницията на Ленин би звучала приблизително по същия начин. Защото какво друго, ако не комунизъм в най-чист вид е едноличната партийна власт на Борисов плюс тотален контрол над кадрите в цялата страна - Той пуска тока и Той го спира. Той издига и сваля, когото прецени.
Комунизмът съвсем не си е отишъл от нашите географски ширини. Оставката на Елен Герджиков е нагледен пример за това що за партия е ГЕРБ и що за лидер я оглавява. Председателят на Столичния общински съвет подаде най-изненадващата оставка в политиката за последните няколко години и никой не се съмняваше, че е по заповед на Борисов. Така се и оказа - самият лидер потвърди, че е поискал тази оставка, защото Герджиков "не се справял". Дано новият шеф на СОС Георги Георгиев да е наясно, че който и да го е сложил на този пост, да го отстрани от там може само един човек.
Изумително е да махнеш когото и да било от изборна длъжност. Особено толкова висока като председател на столичната управа. Дали постиженията на СОС под негово ръководство са повече от грешките е въпрос, по който Борисов не говори. Казва само нещо мъгляво и омотано, като най-членоразделното е "аз така пожелах".
Самият Герджиков обяви, че напуска с облекчение. Няма как да не му повярваме. Сигурно не е лесно да се издържи 10 години на тази преса - от една страна нужда от взаимодействие с другите политически сили, за да върви работата, и от друга - ултимативното съобразяване с волята на Борисов.
Какво стои зад скандала между двамата, тепърва ще се изяснява. Или може би ще се заглушава, което е по-вероятно. Но е повече от ясно, че Борисов не търпи някой да работи според собствената си визия. Или пък да взема решения от името на ГЕРБ.
Впрочем, той "маха" обикновено хора, които могат да му подпалят чергата. Хора, замесени в незаконни неща, с които той няма нищо общо. Достатъчно е да споменем "Апартаментгейт", но има и куп подобни случаи. Борисов отстранява от управлението все хора, които са или уличени в далавери, или на ръба на скандала. А както знаем, от скандалите, свързани с ГЕРБ, само Борисов излиза целият в бяло.
С Герджиков обаче едва ли нещата стоят точно така. Няма никакви податки за корупция. Няма и атаки от опонентите на ГЕРБ - знаем, че Борисов и по тази причина "маха".
Малцина са дръзналите да заживеят самостоятелен политически живот извън ГЕРБ като Цветан Цветанов. Според някои прогнози Томислав Дончев ще е следващият с подобен ход. Това обаче е друга тема. Скандалът на деня е авторитарният политически стил на Борисов, който връща българската политика във времената на Вълко Червенков. Отстраняването на Герджиков като шеф на столичните общинари едва ли скоро ще отзвучи, защото, колкото и да е парадоксално, дори опонентите на ГЕРБ възроптаха срещу това решение.
Въпросът за едноличната електрификация на Борисов е тема табу в самата партия. Неслучайно при обиколките си той се снима с кметовете, провежда разни срещи с тях. Това е неговата електрификация - да не забравят кой ги е издигнал и на кого дължат кариерите си. И да бъдат благодарни, защото Той решава всичко. Той върши и цялата работа за милиони километри магистрали и за милиарди, които лично на него му ги дават. И най-вече - пази ни от комунистите.
Автор: Евелина Гечева
