От години хората и най-вече космическите агенции се готвят за пилотируем полет до Марс. За тази важна мисия се правят редица предварителни проучвания, изследвания, тренировки. На базата на някои от тях учените са стигнали до притеснително заключение – възможно е астронавтите, участващи в предстояща мисия до Червената планета, да се сблъскат с неочаквано препятствие, свързано с биологичните ритми на човека, съобщава BBC.
Според учените, липсата на сън и на природно обусловено редуване на нощ и ден, както е на Земята, може да се окаже сериозен проблем за участниците в космическото пътешествие.
За това, че бъдещите участници в полети до Марс може да не се справят с отсъствието на типичните земни денонощия, съобщава професор Матиас Баснер от университета в Пенсилвания. Самият той е един от участниците в експеримента „Марс-500“ – симулирана мисия до Червената планета, проведена на Земята, по време на която шестима доброволци останаха в изолация в продължение на 500 дни. Самият Баснер изучавал въздействието на експеримента върху съня на астронавтите. Изводите му са, че участниците в реална мисия вероятно ще се сблъскат с депресия със средна тежест и трудно преодолимо усещане за изолация.
„Марс-500“ предостави огромно количество данни, подпомагащи изучаването на физическите и психологични последици от пребиваването на човек в изолирано пространство в условията на ограничена физическа активност. Сред участниците в експеримента бяха трима руснаци, двама европейци и един китаец. Те имаха ограничени контакти със света отвън и обитаваха капсула без никакви прозорци. При контактите с външния свят комуникационната връзка се осъществяваше със забавяне, имитиращо огромното разстояние между Земята и Марс.
В документите за експеримента, публикувани от Американската академия на науките, се казва, че един от участниците напълно е загубил усещане за циклите на ден и нощ. Вместо това той започнал да живее според цикъл от 25 часа, което скоро довело до пълно разногласие с останалите членове на екипажа.
Освен това като цяло всички участници започнали да спят все по-дълго и по-дълго, с изключение на един от тях. Той започнал да страда от проблеми със заспиването, докато накрая бил обхванат от трайно безсъние. У друг участник пък се появили всички симптоми на депресия. Всички тези проблеми се породили в периода между втория и четвъртия месец от началото на експеримента.
Едно от основните заключения на учените, свързано с „Марс-500“, е, че разпръснатата светлина на луминесцентните лампи и отсъствието на предварително определен протокол за смяната на деня и нощта водят до атрофия на естествените цикли на сън и бодърстване. Резултатите са важни на само за астронавтите в Космоса, но и за хората на нашата планета, коментира доктор Ия Уитли от Центъра по космическа медицина към Лабораторията за космически изследвания в Малард. Тя посочва, че тази информация е изключително важна за разбирането на проблемите, с които се сблъскват служителите, работещи през нощта тук, на Земята.
Редактор: Десислава Ушатова
