Ходел си някой по улицата и хвърлял позиви. Минувач се спрял да ги разгледа и се зачудил: "Абе човек, тук нищо не пише". Онзи отговорил: "Какво да пише, всичко е ясно".
Този стар виц припомни от сцената Александър Мофов, когато навръх 24 май получи "Аскеер" за постановката си "Антигона" в Плевенския театър. Не че няма и други награди, разбира се - има, при това международни, с огромна тежест в гилдията, но последната беше послание - талантът трябва да се цени.
Всичко е ясно и към днешна дата, за съжаление. Ситуацията у нас е ту драматична, ту трагикомична, но най-вече повтаряща се като фарс. И на този фон имаме мъдростта на надарения човек. А когато той се изправи срещу партийния другар, вторият няма шанс или печели само временно надмощие.
Пет "Аскеер"-а и едно уволнение - има ли подобен случай в историята на българския театър? Това, което става с Александър Морфов днес, вероятно има своето обяснение, както и своя генезис. Чиновниците срещу твореца. Завистта срещу обичта на хората. Кухото бездарие срещу безкрайните аплодисменти.
Отличието има много измерения и както самият той отбеляза, поне ще го подкрепи в трудните за него дни. Най-важно в случая е признанието, защото наред с таланта си той има и ярко присъствие на будител. Малцина са у нас талантливите хора, които същевременно имат гражданска позиция и се осмеляват публично да я защитят.
Само да припомним - скандалът в Народния театър започна не с надрасканата врата на Велислава Кръстева, че е пиар на Доган, а преди това. С нейната поява редом до Доган в изборния ден, докато той гласуваше. Всички видяха този запис. Всякакви величия и лауреати на какво ли не. Но сал един Морфов дръзна да възрази, че пиарка на държавна културна институция не може да е същевременно и пиарка на политически лидер, пък бил той и почетен председател.
Режисьорът реагира по своя си начин, игнорирайки приличието. Никой не може да го упрекне за това, защото ако не беше гръмнал скандалът с надрасканото, обществото щеше все още да си дреме по въпроса. И всичките там величия и лауреати щяха да продължат подмазването си - я към шефа на Народния, я към министъра, който и да е той, само и само да се вредят за някой и друг хонорарец.
Шамарът на Морфов далеч не беше само срещу аморалното съвместяване на политически ангажименти с държавна служба. Нека не забравяме колко настървено го заръфа Кръстева барабар с цялото прогерберско културтрегерско съсловие. И колко нагло се опитаха да го изкарат политически нетолерантен.
Шамарът на Морфов беше срещу цялото ни подлизурско общество, което търпи и всячески толерира аморалните фигури. Търпи и толерира простащината. Търпи и толерира да му уволняват любимия режисьор дисциплинарно.
Да върнем ленатата още малко назад - Вежди Рашидов даваше пет лева на един професионален певец, за да спре да пее. Тримандатният ни премиер пък ползваше казармени цинизми по отношение на председателя на Народното събрание, една женица от Кърджали. Можем още да продължим с връщането на лентата, пълна с просташки изявления на мъдрите ни държавни ръководители.
Обществото заслужаваше шамари от Морфов. Само че той е благороден човек. И вместо да ни каже да вървим на майната си, пуска в ход онова "Да живее България", което ни задължава да се държим подобаващо.
Така че да не ни е срам, като се гледаме в огледалото.
Автор: Стефан Стефанов
