Историята на абитуриент, който никой от съучениците му не закара до мястото на бала им, вече трети ден занимава социалната мрежа Facebook и „казионните” медии.
Коментар на редактора
Разбира се, беше въпрос на време да се появят "познати обществено-важни лица" по телевизионните студия да обясняват нещата от живота. Днес сутринта (27 май) по Нова телевизия това бяха Ива Екимова, главният редактор на „168 часа” Слави Ангелов и режисьорът Андрей Слабаков. И, съвсем естествено, ракурсът на коментарите стана като в стария виц – Япония купила компютри от България. Не са компютри, а компоти. И не ги е купила, а ги е върнала.
Какво толкова да отидеш с метро на бала, има тотално опростачване – тривиалност до безумие в анализите на "обществено-важните". А историята развълнува толкова заради едно простичко нещо – че не се намери кой от съучениците на Кристиян да се сети да го закара. Това е! От просто по-просто – не се намери кой да покаже загриженост, другарско чувство. И това въобще не е характерно само и единствено за сегашното младо поколение – низвергнати от групата, от обществото дори хора винаги ще има. Въпросът е, че социалното при хората е водещо – еволюцията ни го е предопределила. Затова и историята на Кристиян всъщност влиза в поговорката всяко зло за добро - защото сега много хора протегнаха ръка за помощ. Точно това е най-важно - резултатът! А той е повече от добър - ако всички в България бяха простаци до дупка, нямаше никой да се заинтересува от историята.
За финал ще репликирам задочно и налагащата се мантра, че Facebook е медия. Не, не е. Във Facebook нямаш задължение да провериш фактите, да представиш другата гледна точка, да проследиш един случай от началото му до самия край, да го коментираш дори, след като е завършен в цялост. Всичко това във Facebook се случва по желание. А насаждането, че творението на Марк Зукърбърг е медия е толкова вредно, колкото насаждането, че демокрацията е равна на свободия. За 26 години България се увери колко опасно е такова съждение.
п.п. Българските медии и особено големите телевизии да престанат да намират оправдание от морална гледна точка за продукта си. Медиите имат образователна цел, не само информационна. Всяка една медия у нас извън държавните честно да каже какво ще избере измежду търговското и образователното в минимум 9 от 10 случая - отговорът е ясен! И като го знаем всички, медийната схема "за закуска - морал, през останалото време - кичозно-пиарски бал" олеква тотално!
