Една пиеса, за която едва ли са чували и четвърт от зрителите, разбуни духовете цял век след първото си поставяне. От няколко дни в публичното пространство се търкаля новината, че Джон Малкович ще постави през октомври в Народния театър пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът".
Според повечето коментари тази творба представя времето на Сръбско-българската война по обиден за нашата нация начин. Там ние сме хора, които не се къпят и нямат библиотеки в домовете си. Преди повече от 100 години пиесата е предизвикала бурни протести във Виена и Берлин и е свалена от репертоара на театрите.
Съдейки обаче по напълно неутралното съобщение в сайта на Народния театър, там не виждат нищо лошо в това да се постави творбата на родна сцена, и то не коя да е.
Рапърът Устата беше единственият от родните културни дейци, който се възмути. Според него пиесата "съвсем открито се гаври с българите като нация". Сред отговорилите на Устата беше и Иво Сиромахов, според когото "няма нищо страшно в нея". Още: Устата нападна Народния театър: Кой позволи на Джон Малкович да се гаври с българите?
Да, по принцип никоя творба не е страшна, стига да не е обидна. Живеем във време, в което кой ли не се чувства обиден. Гей обществото, например. Всеки транссексуален има право да се обиди, както и всеки с малцинствен произход. Винаги трябва да внимаваме какво казваме за хората с някакви по-особени нагласи или прояви.
Добре, внимаваме и наистина се съобразяваме. С нас обаче съобразяват ли се? Накъде върви светът изобщо, щом десетте малки негърчета на Агата Кристи паднаха жертва на новия световен ред, както и негърският крал, бащата на Пипи?
Раждат се все по-безумни безумия и ние, клетите българи, сме принудени да се съобразяваме с тях. Само че има неща, които би следвало поне малко да ни разгневят. Например закачките с нашите предци.
Великият Бърнард Шоу хабер си е нямал какви реки от кръв са проливали те, за да ни има нас днес. Първо – да се избавят от отоманския тиранин. После – да си защитят земите, населени с българи. И повече от век да молят надутите Велики сили да не разцепват държавата и народеца ни.
А в тази пиеса има доста глупости за нас, както и грубости. Например тази: "Каква държава! Правят си оръдията от черешови дървета".
Диваци. Неандерталци такива.
Само че черешовото топче е сред малкото символи, на които не бива да се посяга. То е емблемата на националната ни лудост, на пламенната жажда за свобода на онези щури глави, тръгнали да събарят султана.
Това Малкович няма как да го разбере. Човекът си гледа изкуството и вероятно е решил, че щом действието се развива в България, защо пък да не ни уважи и да постави пиесата у нас. Още: Джон Малкович проведе кастинг с трупата на Народен театър "Иван Вазов"
Народният театър пък си гледа интереса – Малкович пълни салона. Билетите се разпродават като топъл хляб.
Но поне малко изглежда неуважение към Вазов точно в театъра, носещ неговото име, да звучат "комедийни епитети" с черешовото топче. Почти всичко, което знаем за това оръдие, го знаем от Вазов.
Може и да не сме изтъкани от деликатност, може и да сме диви балканци, но историята ни е едно от малкото неща, с които не допускаме да се бъзикат. И в този ред на мисли, защо не вземе Малкович да постави "Под игото"? Няма по-подходящо място от Народния. Пък и тъкмо ще се съизмери с "Хъшове" и ще видим коя звезда свети по-истински.
Автор: Евелина Гечева
