Този път стана така, че всички традиционни и велики сили в световния футбол рапортуват: „Тук!“ за финалите в Бразилия догодина. Така и не се стигна до никаква изненада, макар да имаше предпоставки, най-вече за отсъствието на бившия световен шампион Франция. Но „петлите“ не допуснаха нов „Парк де Пренс“, в случая „Стад де Франс“, срещу Украйна. Макар и със скандален гол, но и с незачетен несправедливо друг, обърнаха до 3:0 източноевропейците.
За неучастието на България си тъжим ние и никой друг по света, макар че здравомислещите родни фенове не са се и надявали сериозно на такъв успех. Същото се отнася и за други средни по сила отбори като Румъния, Унгария, Полша, Норвегия и прочие. Те няма да липсват особено по време на футболния карнавал в Рио и останалите бразилски градове.
Ако говорим за липсващи, то има такива трима футболисти, но не и страните, които те представляват. Шведът Златан Ибрахимович, уелсецът Гарет Бейл и полякът Роберт Левандовски може да са номинирани за „Златната топка“, но и те като повечето от нас ще гледат догодина по телевизията световното първенство. За тях можем да пророним по една сълза...
А извън официалните мачове, си струва да отбележим снощи дебюта на международната сцена на държавата-свръхджудже Гибралтар. Нулевото равенство в контролата срещу бившия участник на световни финали Словакия, при това на неутралния терен в португалския град Фаро, си е мега успех за дебютанта. Симпатягите от скалата в Югозападна Европа поне ще внасят още колорит в следващите квалификации. Със своите 30 000 души население Гибралтар няма реална възможност да бъде нещо повече, но и това не е малко.
