Мачът свършва, а хората изоставят телевизора или радиото, по които са следили случващото на терена, и излизат по улиците на Сан Хосе, столицата на Коста Рика. По улиците се появява лека мъгла. Група фенове се държат един друг за раменете и скачат под дъжда.
"Къде са те? Къде са те? Къде са копелетата, които трябваше да ни бият?! Къде са те? Къде са те? Тези копелета!", пееха феновете.
Мъгла има и над вулканите наблизо. Хората блокират движението по пътищата в центъра на града, но на шофьорите не им пука особено. Те се подават през прозорците на колите си и се присъединяват към целия шум. Двата часа след равенството между Коста Рика и Англия (0:0) бяха като сън. Чувството да гледаш как цяла нация празнува и се радва е неописуемо. Феновете са навсякъде, просто се изливат по улиците. Повечето бяха млади, под 25 г. и сигурно не помнят кога за последно Коста Рика е играла 1/8-финал на световно първенство по футбол. Някои хора стояха встрани, но целият празник ги караше да изтръпват. Тези, които са достатъчно възрастни, помнят 1990 г., когато Коста Рика се класира за 1/8-финала на световното в Италия. Играчите от онзи отбор са като национални герои в родината си. Със сегашното поколение сигурно ще се случи същото. А някои сравняват празника сега с онзи от 1990.
- Сега май е по-голям - казва 48-годишният Хесус Боланос. - Заради начина, по който играят футболистите ни. Те играят все по-добре. Хората се вълнуват повече, а съперниците ни бяха тежка категория. Бихме Италия, бихме Уругвай.
Полицията блокира улиците, а хората се разхождаха свободно по шосето. Хората надуват тромбони, бият тъпани. Фенове обикалят с чанове, шумът става все по-голям. Постепенно всички инструменти, включително и виковете на хората, влизат в обща мелодия - песента от филмите за Роки Gonna Fly Now.
Сипят се малки парченца накъсана хартия, домашно направени конфети. Всичко се смесва с дъжда, който се изсипва, но въобще не притеснява хората. Момчета изсипват цели торби хартийки един върху друг, смеят се, пълнят си устите с хартия. Усеща се миризма и на марихуана във въздуха. Възрастни мъже се държат като момчета, тичат след една топка по улиците, крещят след всеки ритник по топката.
Хората са щастливи, смеят се, прегръщат се един друг. Тълпата се насочва към централния пазар, където всички магазинчета правят голям оборот. Феновете купуват храна, напитки, всичко. Приближавам сервитьорка и я питам дали има работа по време на мач.
- Горе-долу - казва тя и се смее, а след това помъква поредната табла с пиене.
24-годишното чакане за Коста Рика свърши, напрежение, трупано толкова години, изведнъж се освободи. Тромби, тъпани, конфети, песни, печено месо, бира, много бира - това са улиците на столицата Сан Хосе в момента. Хората празнуват навсякъде. Празнуват всички - и тези на улицата в Сан Хосе, и тези по плажовете, и онези в джунглите. Празнуват, защото поне за момент мнението им за самите тях е подкрепено от резултат.
Райт Томпсън
ESPN
