Стане ли дума за най-колоритния кмет на врачани, архивите ни връщат към Иван Симеонов. Бъдещият кмет на Враца е роден през 1877 г. в Елена във възрожденско семейство. Завършил е гимназия в Търново през 1900-та и още същата година се записал да учи право в Лозана. Единствен мъжки потомък от голям еленски род, той е негова гордост и опора на своите четири сестри и многобройни племенници, най-известният от които е бъдещият писател Емилиян Станев. Въпреки това се установява в известния с музевирлъка си град отначало като нотариус, а сетне и като адвокат. Като студент в Швейцария през 1903 г. е избран за председател на българското студентско дружество и на Македонския комитет. Завръщайки се в България той започва кариерата си на юрист във Враца и скоро се откроява като активна обществена личност.
Как е успял да превземе особените местни хора, историята мълчи. Европеец по образование, популярен сред местните с прякора си Рунтавия кмет, заради голямата си коса и рошав перчем. Бурните му младежки години и забавленията във врачанските лозя довели в живота му местната красавица Мария Бърборска. Жени се за нея и от този момент просперитетът на Враца се превръща в житейско кредо и негова кауза.
Като съмишленик на Петко Каравелов младият юрист издига високо факела на демокрацията сред местното население, пише в изследването си за живота му уредникът във врачанския музей Мирослава Тодорова. А Враца се превръща за него в арена на тежки борби и изпитания до последния му час.
Симеонов бил изключително темпераментен, с широка душа, изпълнен с човечност, готов винаги да помогне на бедните и страдащите. За кратко време той израства и се налага като лидер на Демократическата организация в града. Под негово ръководство се създава и утвърждава и врачанската младежка демократическа организация „Михаил Такев“ под председателството на сина му Севдалин Ив. Симеонов. С делата си Иван Симеонов спечелил симпатиите и доверието на младите врачани, но старите консерватори го ненавиждали и ругали. С подкрепата именно на будните хора в града през 1908 г. той печели изборите и е избран за кмет. В архивите съвременниците му го описват като малко прегърбен, с буйна коса, който вървял из града с оригинална походка и осанка и с неизменната си широкопола шапка. Като юрист той водил безплатно делата на общината срещу министерски постановления, които намирал за неизгодни за града. С брилянтната си защита по време на процесите успял да спаси от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон.
Ако се върнем назад в годините и си представим нявгашната Враца, то за този период архивите казват, че градът е имал 11 323 жители, 2358 къщи, 4 църкви, 22 фонтана, криви, тесни и мръсни улици. Селището било без кадастър, канализация и водопровод. Тогавашният градоначалник, идвайки от модерна Швейцария, си поставил амбициозната задача да превърне малката и схлупена Враца в нов, модерен, кокетен и приветлив град. Искал всичко порутено и старо да се събори, а улиците да са широки и павирани.
Заел се и най-сериозния проблем – водопроводът на врачани. Иван Симеонов останал в историята като кметът, който е изградил първия воден цикъл на града.
За целта привлякъл италиански хидроинженери. А за да може да контактува с тях научил езика им, след като вече отлично владеел немски и френски. Бил толкова запален от проекта, че обиколил със специалистите изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Монастирски дол, които проучвали. Проследил лично изграждането на каптажите във Врачанския балкан. Видно е от богатата му биография, че всичко с каквото се захване е обречено на успех. Може да се каже, че врачани истински са спечелили от кратковременното кметуване на този пришелец – както е окачествяван според врачанските разбирания. Но само за пет години, с решителност, целеустременост и не на последно място – находчивост, той решава за десетилетия важни градски проблеми. Неговото кметуване в далечния град Враца е било предмет на гордост за големия му род. Водния проблем на Враца е известен не от вчера в цяла България. Та нищо чудно, че и еленчани знаят как техният Иван го е решил. Дори са останали в родовите предания граничещи с легендите истории за водоснабдяването на Враца, събрани от неговия изследовател акад. Ив. Радев. В рода се предава версията, че той привлякъл италиански хидроинженери, с които сключил договор за три месеца. За съжаление, сделката отивала към провал, защото не се намерили преводачи, а и отпуснатите пари за проекта в градския бюджет по традиция се оказали недостатъчни.
Нетърпящ неуспех и несвършена работа, Симеонов за тези три месеца, владеещ свободно немски и френски език, успял да научи и италиански. В добавка продал бижутата и диаманти на съпругата си, които й подарявал от пътуванията си в Европа, за да покрие дупката в бюджета. Италианците не само били принудени да останат, но и да работят под зоркото око на кмета, който овладял достатъчно не само езика им, но и тънкостите на занаята им, за да нанесе съществени корекции в проекта. Така, въпреки че датата за започване на строителните работи по новия водопровод била определена на 1 април 1911 г.( ден на хумора и шегата) , той бил успешно реализиран.
Протоколите на общинското управление разкриват и неговия принос като кмет за проучване направата на електрическа инсталация за Враца по примера на София, за която цел изпратил специалисти електроинжинери да проучат въпроса – повече от 15 години преди да се реализира тази идея на практика. Общината пък щедро ползвала и адвокатските му умения да води различни дела в нейна полза безплатно, както срещу длъжници, така и срещу различни неизгодни министерски постановления. Такива успешни дела освен срещу длъжници и неизрядни страни по търгове и контракти, той води и срещу закриването на Девическата гимназия и на военния гарнизон в града. Енергичната му подкрепа и съдействие допринася и за редица инициативи в църковния живот в града, туризма, читалището и многобройните благотворителни дружества. Бил е и председател на читалищното настоятелство и съдейства да се дари общинско място за разширяване сцената.
Дейността му като кмет през този иначе кратък, но наситен със значими събития за Враца период остава свързана и със строителството на прогимназията, на името на дарителя на парцела и средствата за строежа й Иванчо Младенов. Името му фигурира навред в архивите на врачанските учреждения, институции и дружества от онова време – навред, където е съдействал с уменията, знанията и позициите си за да се свърши работа. Дълги години Иван Симеонов бил председател на дружество „Развитие“ и на училищното настоятелство, член е бил и на дружество „Юнак“. Врачани толкова го обичали и уважавали, че през 1912 година отново го избрали за кмет. А той продължил с присъщата си решителност и ентусиазъм да работи за културното, стопанско и социално развитие на града. По време на Балканските войни 1912-1913 г. Иван Симеонов полагал грижи за войнишките семейства, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на турските военнопленници.
За общинската му дейност е награден с орден. А след успешното му кметуване врачани го избирaли последователно за депутат в пет парламента. За първи път Рунтавият кмет влязъл в Народното събрание през 1914 г. като избраник на Демократическата партия. От 1922 г. е член на Централното бюро на партията, а в последствие и председател на парламентарната й група. Основател е на печатния й орган в.“Демократ“. Личен приятел е с Александър Малинов, Никола Мушанов, Александър Гергинов, Адам Нейчев и др. Иван Симеонов бил от малкото депутати, преустановили окончателно адвокатската си дейност. През 1931 година е участвал в ХVII-та конференция на интерпарламентаристите, проведена в Букурещ.
Името, което Иван Симеонов си създава и с което остава завинаги в историята на града, е увековечено по един уникален врачански начин и то не къде да е, а в посмъртното издание на в. «Демократ», посветено на неговото погребение и поклонение. Там, между поместените речи и възпоминания за многобройните заслуги на Иван Симеонов от официални лица, колеги – депутати, съпартийци, съратници и съмишленици, се мъдри и едно стихотворение. Стихотворението е посветено на «Рунтавия кмет» и не стига, че автора му е известния врачански хуморист Червен Лиляк, но и съдържанието му има хумористична окраска.
Това е знак за неоспоримото му «натурализиране« като врачанин, според оригиналните врачански стандарти, значим поне колкото разрешението на общината за погребването му в двора на катедралната църква «Св. Николай». Общинският съвет му оказва тази най-висока посмъртно “почит по врачански” - да бъде погребан в двора на църквата “Св. Николай”, където са гробовете на видни благодетели, кметове, поборници, дарители, духовници на Враца. Това решение е аналог на обявяването му за почетен гражданин – признание и постижение, не малко за един врачански зет, направено от иначе твърде своенравните и присмехулни врачани, известни и с това, че не цепят много басма на управници – нито свои, нито чужди.
Иван Симеонов умира на 28 ноември 1932 г. в Банкя. Желанието му е да бъде погребан във Враца . За това пък общинския съвет в деня на смъртта му – 28 ноември 1932 г. решава да го почете с погребение в двора на катедралната църква, задно с други кметове. А това вече настина е най- големият жест, който могат да направят врачани за един присаден зет, при това от друга партия. Това е истинска почит по врачански.
На 1 декември 1932 г. целият град е потънал в скръб. По улиците и зданията, по прозорците и балконите се развявали черни знамена. По обяд от София пристигнaл специален влак с министри и официални лица. Траурната церемония преминала през целия град – от гарата до църквата „Св. Николай“. Тленните останки на Рунтавия кмет, окичени с цветя и венци били изложени за поклонение в двора на църквата. Погребан е там, редом с гробовете на видни благодетели, кметове, поборници, дарители и духовници на Враца.
От София пристигнал лично министър-председателят на България Никола Мушанов, придружен от министри, председатели и членове на почти всички политически партии. Демократическите организации от цяла България изпратили свои представители да отдадат последна почит на една от най- колоритните личности на партията в цялата страна. Царят също изпратил съболезнователна телеграма до близките и роднините му.
През 1988 г. в Историческия музей във Враца е постъпило голямо дарение от дъщерята на Рунтавия кмет Виолета Иванова Симеонова. То съдържа стотина оригинални материали от личния архив на нейния баща. Това са семейни, служебни и партийни снимки, студентска книжка от университета в Лозана, поздравителни телеграми по повод сватбата на Мария и Иван Симеонови, съболезнователни телеграми до семейството във връзка със смъртта му, включително и телеграмата от царя, шаржове на Райко Алексиев, касаещи различни моменти от дейността на Рунтавия кмет, ордени и отличия.
Особен интерес представлява връченият на Иван Симеонов орден за храброст за защитата на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 г. В основния фонд на отдел „Нова история” се съхранява и гипсовата смъртна маска на Рунтавия кмет.
За жалост, днес, никъде в града няма да намерите улица, която носи неговото име, нито пък е известна сградата, в която е живял. Но за признателните врачани Иван Симеонов завинаги ще остане кметът, който изгради първия водопровод на Враца.
