Покрай цялата дандания дали Цецка Цачева е по-мъжествена от Росен Плевнелиев и колко отдадена е била на БКП, отново някак ей така, между другото, в България не обърнахме внимание на поредното показно безумие в Сирия. Не обърнахме, защото сега не е време да ползваме бежанската криза за вътрешнополитически цели.
В началото на седмицата разривът между САЩ и Русия относно Сирия стана пълен. Какви са официалните причини? Според Вашингтон Москва не спазва договореностите и помага на армията на Башар Асад да бомбардира и избива цивилни. Според Москва Вашингтон не желае да се разграничи от групировката Джабхат ан Нусра, по-известна като сирийският клон на Ал Кайда.
Кой крив и кой прав както обикновено няма да бъде разбрано в пълна мяра, защото няма как да бъде опростен целият процес. Циничното в цялата история е, че още преди този разрив отношението на Великите сили към Сирия показно е като към просто една територия, над която трябва да има контрол непременно и само непременно точно от „нас“, за да парираме „стратегическия противник“. Няма никакво съчувствие и мисъл за милионите страдащи – нито капка!
Преди две седмици, в Съвета за сигурност на ООН имаше обсъждане на случая с нападнатия хуманитарен конвой за сирийския град Алепо. Американският и британският представител в СС на ООН обвиниха Русия за случилото се, използвайки епитети като „подкрепа за режим, извършващ военни престъпления“. Руският представител отвърна в стил, че нападението може да е извършено от терористи, например Джабхат ан Нусра. Всички те, до един, по време на т.нар. спор кой е по-морален, четяха от листове хартия. Направиха го, дори когато трябваше да защитят позициите си с числа – колко жертви са дадени конкретно при тази атака и колко жертви е взела войната в Сирия досега. Тези мастити дипломати четяха т.е. не си бяха дали зор дори да запомнят две-три числа, докато с фалшив тон убеждаваха, че другият е „световното зло“.
Ясно е, че в Сирия има един управник, който е тотално провалил се – Башар Асад. Щом нещата са опрели до война, т.е. най-лошото възможно решение, значи провалът е ясен. На тези, които ще изпищят, че Асад е бил „изработен, подведен, саботиран“ и т.н., ще посоча за пример как държава от същия регион не се превърна в разграден двор - Йордания. Хашемитското кралство е държава, която съществува от един век. Предполагам, чували сте за Лорънс Арабски. Едноименният филм е изигран от Питър О'Тул и в него участва Омар Шариф. Именно историята на Лорънс Арабски в най-голяма степен е символ за основаването на Йордания. А знаете ли, че Айман аз Заухири, фактическият основател на „Ислямска държава“, е йорданец? Запитайте се и защо в Йордания няма „Ислямска държава“, защо кралството удържа на ислямския порив. Давам Йордания като пример каква можеше да е Сирия.
За да спре войната в Сирия, трябва последователна и систематична намеса – с армия на място. И трябва бъдещото управление на тази държава да не е по западния модел на демокрация, а да е съобразено с много специфични социални и културни особености. Огромна и трудна задача – а САЩ вече издъниха една такава задача в Ирак. Сега Вашингтон не иска да прави втори опит, най-вече и защото Обама си отива и няма как за два-три месеца да направи каквото и да е. Русия пък си държи на Асад, защото той е твърд проводник на руския интерес в този регион.
Ще има ли мир в Сирия в обозримо бъдеще или ще си говорим мноого дълги години за Сирия така, както години наред за Израел и Палестина? Към днешна дата отговорът изглежда горчиво ясен.
