Какъв всъщност е проблемът с цените на дизела и бензина. От години на всеки българин му е ясно как действат големите вериги. Досега обаче нито едно българско правителство не се просвети по този прост въпрос.
Картелът е едно от най-тежките нарушения на правилата за ефективна пазарна конкуренция. Негова основна цел е завишаване на цените посредством намаляване или премахване на конкуренцията, което непосредствено уврежда потребителите на стоки и услуги. Картелите увреждат и икономиката като цяло, като премахват стимулите на предприятията за иновативност и оптимизация.
Шефът на митниците от много време алармира, че нормалната цена на горивата е завишена у нас с минимум 40 стотинки. Но никой нищо не прави по въпроса. Когато ние купувахме дизела по 2 лв. за литър, в същата верига на територията на Македония той бе 1.58 лв. Същото е сравнението и с по-богатата от нас Румъния. Как се образува крайната цена на горивата?
"Лукойл" обявява, че суровината /нефтът/ формира около 40% от крайната цена. Вторият компонент в нея е т. нар. Margin. Това е сбор от разходи, който обединява в себе си - преработка, транспорт, застраховки, складиране (вкл. запасяване), дистрибуция, продажби и печалба за преработвателя. Той може да варира в различните държави. В Румъния стойността му е 0,253И, в Гърция - 0,307И. В по-далечни страни, с които имаме огромна разлика в стандарта на живот, стойностите са по-ниски: Австрия - 0,226И, Германия - 0,235И, Франция - 0,190И, Швеция - 0,190И, Полша - 0,201И, Англия - 0,227И. Някои ще кажат, че измежду тези държави има такива с много по-голямо население и респективно пазари и затова са тези разлики. Да погледнем тогава какво става с държави, които спокойно можем да причислим към нашата черга: Чехия - 0,183И, Словения - 0,184И, Литва, Латвия, Люксембург, Унгария, Естония, Ирландия и т.н. са със стойности между 0,22 и 0,24И!!! И сега - голямата изненада. Стойността на този ключов за крайната цена показател у нас е 0.317 евро или втори в Европа след Кипър /0.331/. Изводът е, че ние като с най-ниски работни заплати в ЕС, най-ниски амортизационни отчисления, капиталови разходи и разходи за енергия произвеждаме най-скъпо.
В същото време руският преработвател, базиран в България, твърди, че непрекъснато губи от дейността си. В периода 2006-2014 г. натрупаните загуби възлизат на 1.665 млрд. лв. Най-големи са загубите през 2014 г. - 532 млн. лв., и през 2008 г. - 473 млн. лв. В разглеждания период "Лукойл Нефтохим Бургас" е излязъл на печалба единствено през 2007 г.
Известно е, че на крайната цена на горивата значително влияние оказва и акцизът. Интересно е, че у нас той е най-нисък в целия ЕС. Тоест - държавата взима най-малък данък, а крайната цена тук е сред най-високите. У нас акцизът върху горивата е 330 евро за дизела. За сравнение в Италия той е над 600, а във Великобритания почти 700 евро.
В България 51% от крайната цена отива при производителя. В Румъния този процент е 41, а в Германия - 38. Големият проблем обаче не е в рафинерията, защото тя няма монополни права. Кучето е заровено в режима на внос и дистрибуцията. Там е картелът, който ни поставя в тежка зависимост от интересите на броени компании. Ако правителството наистина има воля и спечели лесната битка с картела, цените ще паднат. Тогава всички ние ще имаме повече разполагаем доход, т.е. пряко и веднага ще забогатеем. Освен при гражданите повече пари ще остават и във фирмите, които ще бъдат конкурентоспособни, ще има по-малко фалити, по-ниска безработица. Ще могат да си позволят да повишат заплати и най-важното - да инвестират, което е двигател на общото ни развитие.
Ще победи ли обаче държавата? Първата крачка е направена, дано не е и последната. Защото отдавна е известно - не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.
Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор
/Марица.бг/
Стандарт
