Вчера българското интернет пространство се развълнува от поредното писмо от подобен тип в социалните мрежи - "15 причини да напуснеш България".
Такива писма всъщност не са полезни за никого. Не са полезни за тези, които ги пишат, защото те не би трябвало да имат нужда да излагат обяснения или оправдания за избора си. Ако не са щастливи, напускат и това е. Драмата се приключва. Не са полезни и за тези, които ги четат, защото още една доза негативизъм не помага на никого.
Другото НЕполезно нещо е развиването на черно-бели тези. Много хора обаче виждат света черно-бял, така че може би е обяснимо.
Въпросът е, че който се чувства потиснат в България, е прав да я напусне, но нека не забравя, че неговото "черно" може да не изглежда толкова "черно" на всички останали.
Защото в България не всички млади са "бездействащи". Има толкова много активни, умни и морални млади хора, които са граждански ангажирани и които искат да живеят живота си достойно и да използват уменията си за добро.
Защото не всички майки са "апатични", които гледат децата си като "чужди". Българката може да се бори с много проблеми и с много свои демони, но тя обича децата си. Възпитава ги с всички сили, които й остават след многото други битки, които трябва да води, и ги поставя винаги пред всичко, винаги пред себе си.
Защото в класните стаи не се чуват само "крясъци и обиди". Въпреки всички унижения и гаври, българският учител продължава да стои на своето място и да оформя умовете и характерите на бъдещите поколения. И му е трудно, не защото е некомпетентен или демотивиран, а защото днешните родители често изпращат в класните стаи деца, които нямат убеждението, че образованието е ценност. И въпреки това учителите не се отказват.
Защото не всички лекари са "продали своята професия". В България има толкова много добри специалисти, толкова много човечни лекари, които спасяват човешки животи ежедневно, въпреки унизителните условия, в които работят. Във всяка професия има "некачествен материал", но никога не е полезен ход да поставяме всички под общ знаменател.
Защото мечтите на народа ни не се побират "в кибритена кутийка". Българският народ минава през труден и травматичен период, но той ще се върне към себе си и ще успее да направи големите неща, които заслужава и на които е способен. Това не е факт. Няма доказателства и няма числа, които да го подкрепят. Това е само вяра. Голата вяра в собствения ти народ, която или я имаш, или я нямаш.
И накрая, защото не всички се оправдаваме, "вдигнали ръце в безпомощност". Много време ще е нужно на българите да се научат да бъдат отново непримирими и активни. И ние се учим. Не бяха "безпомощност и оправдание" безпрецедентните многохилядни протести през 2013 г., продължили цяла година. Българският народ доказа, че има в себе си енергията да бъде недоволен и изискващ. Важното е, разбира се, да започне да отприщва тази енергия по-често и по-ефективно.
И накрая, простата логика, че нищо няма да се промени, ако не остане някой, който да иска да се бори за тази промяна. Който не иска, нека бъде щастлив другаде.
България е изключителна страна. И има толкова много причини да не я напускаме. За всеки различни. Това, отново, не са факти. Това е вяра. Или я имаш, или я нямаш.
Автор: Десислава Любомирова
