Весела Коледа, уважаеми читатели на Actualno.com. Бъдете здрави, щастливи, късметлии, радвайте се на обичта на семействата си, на близките си и на приятелите си.
Стремете се да сте по-добри - не трябва много, просто малко толерантност и търпение. Позволете си да забравяте понякога своето "аз" и се замислете, че "ние" споделяме този красив свят и няма как да е така, ако всеки от нас гледа само "аз".
Коледа отдавна е не просто празник за раждането на Спасителя Исус Христос. В забързания ритъм на съвременния живот дори този свят празник все по-често се превръща в нещо, в което не трябва да бъде – с отвратителната окраска на комерсиалност, с вечната алчност за още и още, с чувството на досада от самата атмосфера, която създава "глобалното село” дори и на празничния 25-ти декември. И това ни кара да забравяме кое е важното в живота, да губим посоката и да прахосваме постоянно усилия за преходното – за това, което един ден ще се разпадне на прах и няма да е значело нищо за никого - дори за тези, които са си мислили, че това е смисълът.
Пожелавам Ви повече спокойствие и повече радост от живота. Да имате много поводи за усмивки, да не можете да спрете да се смеете, да се радвате на децата си, на родителите си, на бабите и дядовците. Да отпразнувате мирно и тихо този светъл празник. Да си спомните, че от семейството по-важно няма – защото то е опората в живота на всеки, то е най-голямата радост, то е основата на обществото ни, на душата ни. Да уважавате по-възрастните, да напътствате по-младите, но не прекалено – всеки трябва сам да извърви своя път. Да прощавате малките грешки на другите, да имате милост към по-големите. Да не забравяте, че хората са различни, но всички ни обединява едно – сърцето. Светът е преходен, но добротата, уважението, състраданието са непреходни.
Нека бъдем повече хора – не само на Коледа. Нека да не мислим зло, за да не ни сполети. Нека има и щипка късмет за всеки от нас. Наздраве – време е вече да спрете да четете и да се обърнете към тези, които ви чакат и ще ви чакат винаги - те са важните. Най-важните!
Автор: Ивайло Ачев
