"Ученик преби учителката си в училище". Тази новина оповестяваха на всеки половин час българските медии преди два дни. Дали учителката е била пребита от своя ученик, или я преби системата? А може би ритникът е присъда. Но за кого? За ученика, за учителката или за системата?
Ученикът най-вероятно има логично обяснение за своята избухливост. Учителката изисква много, а той не може да отговори на тези изисквания. Може би и не иска. Виновен ли е ученикът? Системата му позволява и той се възползва от тази си привилегия.
Пострадалата учителка най-вероятно, освен заниманията в училище, има и други ангажименти. Майка и съпруга е. Сигурно не винаги е намирала време за собствените си деца – да им покаже онази любов, която знае и пази само майчиното ѝ сърце. И сигурно на същите тези – лични нейни деца, им идва да я ритнат. За да ги забележи.
Пострадалата учителка най-вероятно е професионалист, който иска да се гордее с успехите на своите ученици. Да им даде своите знания. А когато те не искат да ги приемат? Когато системата ѝ пречи?
Същата тази учителка е превърната в човек, който попълва документи и формуляри в училище, вместо да общува с тези деца, с които професията я свързва.
Агресията сигурно има много лица. Едно от тях е това на личните деца на учителите. Друго - това на прилежните им ученици. Третото – това на тези, които ритат системата. И не на последно място - това на учителите, които са се превърнали в жонгльори на общественото очакване.
Учителката, която получи ритник от ученик, се прибира в края на всеки месец със заплата, която ще ѝ стигне за първите пет дни от новия месец. Ритащият ученик се прибира вкъщи с усещането, че никой никога преди не го е забелязвал, а сега е във фокуса на водещите новини. Всички говорят за него.
А говорещите за него дали се питат какво е в сърцето му? Говорещите за него знаят ли кой е той? Какво обича и на какво се ядосва?
Майка му, чието сърце се къса, търсейки отговар на въпроса къде е сгрешила, ще продължи да търси този отговор. Дано го намери! Но ще продължи да обича детето си. Безусловно. Защото такава е майчината любов - безусловна.
Системата лениво ще наблюдава случвачщото се и ще се успокоява, че това не се отнася до нея. Учителите и учениците ще продължат да търсят пътя към себе си. Въпреки системата.
Автор: Цветелина Терзиева
