От началото на седмицата в публичното пространство отново се завъртя акцент от широко дискутирания Закон за предучилищното и училищното образование, който бе приет още миналата есен от ГЕРБ и Реформаторския блок.
Този път обаче фокусът не е върху учебното съдържание или стигналата до болка необходимост от промяна в Държавните зрелостни изпити, а е свързан с една дълбоко тривиална и козметична реформа в имената на Средните общообразователни училища и гимназии у нас.
Да, правилно прочетохте! От МОН са се захванали с промяната в названията на школата сякаш оттук започват всички тегоби на нашенското образование.
Промяната ще засегне близо 1000 училища в страната, които от Средно общообразователно училище (СОУ) ще се преименуват Средно училище (СУ). Езиковите и природо-математическите гимназии (EГ, и ПМГ) ще се прекръстят на "Профилирани гимназии" (ПГ). Очаква се все пак имената на спортните, художествените, музикалните и училищата по изкуствата да не бъдат променяни.
Тази имитационна грижа за средното образование ще донесе вероятно редица главоболия на директори, учители и помощен персонал през летните месеци, когато заради смяната на имената трябва да бъде подменена цялата училищна документация, дневниците, печатът, булстат и банкови сметки на училището.
Извинете, ама това ли е най-големият проблем на образованието у нас? Какъв е този лековат размах на идеи, претворени в законова уредба? С какво тази мъдра реформа ще спаси потъващия кораб на просветата?
Въпроси, на които първо, няма кой да ти отговори, второ, няма смисъл изобщо да се отговаря.
След като учебното съдържание по литература бе окастрено, след като тази година ударихме рекорда по най-много двойки на големите и малките матури, след уклончивите обещания за повишение на учителските заплати, арогантно и бездушно се спуска поредният образователен балон, пълен с безсмислие и дългосрочна смрад.
В малките населени места у нас едва закрепват паралелки, деца пътуват от село в село, защото училището им е отдавна заключено, големите гимназии си подбират кадрите, а за останалите - каквото остане. Делегираните бюджети принуждават директори и учители да издирват ученици по паланки и хладни механи, за да ги запишат в школото колкото за бройка, някъде издават дипломи за "Добър ден", а другаде се чудят как да покрият безсрамно ниските държавни образователни изисквания, превърнали се иначе в непосилна задача за купища зрелостници.
На този фон от Образователното ведомство продължават с козметиката, като предлагат всяко училище у нас да се пише "Иновативно", ако поне в една паралелка се провежда "различно образование" чрез технологии, песни, танци и интерактивност. За целта пък училищата ще трябва да кандидатстват с проекти...
Имам усещането, че с влизането от 1 август 2016 година на новия Закон за училищното и предучилищното образование за пореден път ще бъде направен опит за заобикаляне на съществените проблеми на българското училище, което нереформирано и задъхващо се ще трябва да се примири и с новото си име.
Оставено на произвола и чиновническата бюрокрация, средното образование у нас непрекъснато трупа негативи, чиято видимост не може да бъде заличена козметично. Фокусирането върху посредствени идеи не решава проблема със затъпяването на випуск след випуск, нито пък отворя врати за свежи кандидати за учителското бюро.
Ето за тези проблеми трябва да се говори на предстоящия учителски събор (каквото и да значи той!), а не да се слушат до изнемога речи в стил "..народността не пада там, дето знаньето живей!“.
Защото ако днес се оставим само да сменяме имената на училищата у нас, утре няма да има кой да ги зове!
Автор: Румен Скрински
