Присъединяване на Македония към НАТО и „добре дошли“ за Сърбия, ако Белград се влезе в Алианса – това бяха думите на хърватския президент Колинда Грабар-Китарович по време на Международния форум за сигурност в Халифакс, в Канада.
Думите на Китарович ясно илюстрират как поляризацията в световен мащаб набира скорост. Защото освен репликите за Македония и Сърбия, Китарович не забрави Русия. Трябва да сме по-солидарни и ловки в отношенията си спрямо Русия – липсата на солидарност и ловкост по отношение на Украйна и Крим беше грешка, подчерта Китарович. И в типичен, „дипломатичен“ стил добави, че Русия не е враг или съперник на НАТО.
Речта на Китарович е повече от красноречива с оглед случилото се в Черна гора. За пропусналите – там се развихри скандал на последните парламентарни избори, че се готвел преврат срещу Мило Джуканович. Нищо, че авторитетни източници като Deutsche Welle показаха нагледно как вървят изборните измами на "прозападните" там – делът на имащите право на глас в Черна гора, които живеят в Германия, е 76%! Или избирателните списъци се били обогатени с незнаен брой избиратели-фантоми, или жителите на тази страна-чудо скоро ще измрат, е краткият коментар на Deutsche Welle.
Противопоставянето "добро – зло" е отдавна вкоренено в човешкото съзнание и с особена сила се ползва в западната култура. Но Китарович е права в едно – с Русия трябва да сме гъвкави, същото обаче важи и за САЩ. Ето това в България се възприема доста трудно в обществен план – според симпатиите добрите и лошите все са ясни и все си остават добри или лоши. А това не е така – добри или лоши са спрямо интереса им и дали съвпада с нашия.
България има нов президент и това вече е факт. Оттук-насетне е много важно този президент максимално ясно да защитава българския интерес. Това е неимоверно трудно в рамките на международните отношения, където положението се мени непрекъснато. За да не влизаме във водовъртежа обаче, просто трябва ние да сме активните – ние да имаме план какво трябва да се случи и да се опитваме да го следваме. Точно това досега българските политици рядко показват – способността да планират и да се борят за поставените цели.
Дотук ген. Румен Радев публично демонстрира много неясноти относно намеренията си. Ще се борим за падането на санкциите срещу Русия, но с европейските партньори. Сериозно противоречие, поне публично. Радев не пожела и да си сътрудничи с досегашния глава Росен Плевнелиев за съставяне на служебно правителство. В социалните мрежи пък обикалят снимки как Радев се поздравява с активисти, за които се твърди, че са част от русофилския сбор до яз. "Копринка".
Такива противоречия не дават добър сигнал. От Русия печалба и в исторически план, и в момента трудно извоюяваме. АЕЦ Белене е само поредният пример. Не че можем да се оплачем от особена печалба в отношенията си със САЩ. Затова е редно да си дадем сметка и да опитаме да променим нещата – съобразно интереса ни. Той следва да е маякът, когато се питаме накъде да поемем. Щом интересът ни в дългосрочен план съвпада с интереса на някоя велика сила, нека проявим необходимата гъвкавост. Ключовата дума е дългосрочен – можем ли да отсеем тези интереси от редовните краткосрочни далавери за нечий джоб? Хърватският президент дава пример как – и Сърбия би поздравила, ако е в НАТО. Защото ще е в дългосрочен интерес на държавата ѝ, колкото ѝ местните шовинисти да не го виждат. Нека и ние следваме този пример, стига да си изпълняваме целите. Инстументите ги имаме – членуването в съюзи като НАТО и ЕС. Веднъж ако си вътре, можеш да играеш по-свободно, да се развихриш дори, защото я няма постоянната заплаха от непоносим шамар – просто вече си там и си заедно с другите, където каишката, изплетена от всички, действа по-дисциплиниращо за големите спрямо малките! Както когато две домашни кучета се срещнат навън и се залаят - по-голямото лесно би се справило с истеричния мъник срещу себе си, но стопаните стягат каишката и ограничават. НАТО и ЕС са такава каишка, такъв предпазител - затова не бива да я късаме, да се мъчим да я износваме, ако искаме да опитваме да се надиграваме с големите кучета в международната политика. Ако Румен Радев реши да къса точно тази каишка, нищо добро не ни чака.
Автор: Ивайло Ачев
