По-зрелите българи още помнят постоянните вричания на нашумелия и живописен нашенски политик от близкото минало Жорж Ганчев, че ще работи "за ползу роду". Днес подобни вричания от политиците са вече всекидневие.
Това не е изненада или нещо ново. Призвание да работят за общото благо са имали и първите български будители, и възрожденците ни, и строителите на съвременна България, и почтените ни обществени и политически деятели от Освобождението до наши дни.
Обединение върху основата на християнските ценности
Изненадата е другаде: призивите към един български управник да работи за общото благо и за благото на отечеството не са от времената на Паисий. Девет века по-рано, през 865-та година, те могат да се прочетат в посланията на гръцкия патриарх Фотий* към княз Борис под надслов "В какво се състои работата на един княз". В послание 19 патриархът, например, препоръчва: "Упражнявай властта си така, че тя да се вижда и именува общо благо за род и отечество".
Което може да ни прозвучи изненадващо. Не заради съдържанието, а защото това напътствие към българския княз е дадено не от друг, а от един византийски патриарх, пък бил той и такъв високообразован богослов и интелектуалец като Фотий. Нали ние от училище си знаем, че ако не гърците като цяло, то поне гръцките свещеници и императори са едни такива коварни и злонамерени люде, чието основно предназначение е едва ли не да затрият българското ни самосъзнание и българщината като цяло.
Така че откъде накъде гръцкият патриарх ще съветва княз Борис да работи за благото на отечеството си?! Обяснение за подобно чудо, разбира се, има. В ония времена патриархът е смятал за свое духовно призвание обединението на народите и племената върху основата на християнските ценности. Докато в днешни времена времена доста православни свещеници намират духовно призвание в разединението на народи и племена, пак на основата на християнските ценности. И заради националните и националистическите си пристрастия, разбира се. Което от канонична гледна точка е не друго, а етнофилска ерес.
Но има и по-лошо. Руски православни свещеници освещават зловещите ракети "Сармат", наричани също и "Сатан".
Една снимка на руски свещеник, който благославя ракета с надпис "Сатан" обиколи преди време социалните мрежи. А по рускоезичната телевизия RTVI друг православен свещеник пък обясни, че когато подобни ракети бъдат осветени, те политат в небесата яко ангели небесни.
Послания, които звучат съвременно
И доколкото подобни нелепици са не само смешни или зловещи, но също и опасни, добре е хората да се подсещат за истинския смисъл не само на християнството и на всички онези начала, които открай време облагородяват човечеството. И които можем да намерим в посланията на патриарх Фотий към княз Борис Първи.
Тези послания са много по-искрени, непритворни, добронамерени и човешки от тези на Николо Макиавели от книгата му "Князът /Владетелят/" с неговите "зли препоръки към тираните, за да им помогне да запазят властта си". Да не говорим, че посланията на Фотий предхождат с шест века съветите на Макиавели. И звучат съвсем съвременно. Дори някак оскърбително съвременно.
Послание 71, например, ни подсеща за изборите в България: "Не прибягвай до измама, дори и спрямо неприятели, които ти се доверяват. Защото ако и да са неприятели, но все пак е не по-малко измамник и лъжец онзи, който е измамил хората, които са му се доверили".
А послание 76 не може да не се свърже с днешните предизборни обещания: "От прекалените обещания трябва да се пазиш, защото... ако не ги изпълниш, ще си нанесеш двоен срам, че много си обещавал и не си изпълнил нищо от обещаното. При това ще се окажеш враг, вместо приятел, защото си отнел това, което са дали надеждите...
Също и послание 73: "Златото развращава всичко човешко", което няма начин да не ни припомни за едни кюлчета.
Или послание 79: "Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко сквернословие" - което пък напомня за едни записи, пълни тъкмо с всякакви сквернословия.
Послание 79 пък подсеща и за обществените поръчки, и за приятелските "кохорти": "Не върши нищо незаконно в угода на приятелите си".
Има и наставления за външния вид, които са си чист пиар (послание 30): "Трябва и от израза на лицето, и от вчесването на косата, и от обличането на дрехите да се вижда, че си благопристоен и почтен човек." А едни депутати ходеха в парламента с кърпени дънки.
Приобщаване, което не е довършено
Всичко това показва, че отричаните от мнозина европейски ценности, отразени в посланията на патриарх Фотий, са всъщност общочовешки ценности, към които още преди 13 века България, озовала се близо до средището на световната цивилизация, е започнала да се приобщава. Приобщаване, което не е съвсем довършено и все още е въпрос на избор.
Дали изборът ще бъде като избора на Борис Първи с християнизирането и присъединяване към тогавашната европейска общност, дали съвременните българи ще възприемат посланията на Фотий като принос към държавното и общественото ни развитие, или все пак ще предпочетат къде по-примамливото и зрелищно рязане на глави от Крум като повод за гордост? Досещаме се за отговора...
* Фотий I e виден византийски богослов, патриарх на Константинопол (858-867 и 878-886), енциклопедист и един от най-учените хора на своето време. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след Йоан Златоуст. Светец на Православната църква под името Фотий, патриарх Цариградски. Играе централна роля в покръстването на славяните и мисиите на Кирил и Методий.
Автор: Иво Беров, Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията
