Обръщам се към онези българи, които нямат намерение да гласуват. Това е тяхно право и ако то ги прави щастливи, е правилно да го упражнят. Ако обаче след негласуването си не са доволни и щастливи, значи вероятно решението е друго.
Традиционният аргумент в полза на гласуването е, че след това тези, които не са участвали в изборите, нямат право да се оплакват. Този аргумент е колкото правилен, толкова и спорен, но далеч не е най-логичното обяснение на причинно-следствените връзки по отношение на гражданската енергия и политическата реалност.
Истината е, че на 14 ноември България ще се събуди с нов президент. Това е решение, което ще бъде взето. С вас или без вас, ще бъде взето. То обаче ви засяга. Както решенията, които се взимат на всички видове избори по принцип. Засяга вас, семействата и близките ви, децата ви и техните деца. И тук простият въпрос е: Щом има нещо, което така или иначе ще бъде решено и то така или иначе ще се отрази на вашия живот, защо, по дяволите, не бихте искали да участвате?
По-щастливи ли сте от абдикацията си да направите избор, който ще ви повлияе и да оставите други да избират вместо вас, в сравнение с варианта да гласувате за по-малкото зло?
Повечето хора имат този проблем - уж знаят, че процесът на възстановяване и развитие е бавен, но все пак не могат да търпят и искат светлото бъдеще да се случи сега, веднага, в рамките на техния живот. Не са съгласни да бъде по-добре за децата и внуците им. Те искат да бъде по-добре сега - за тях. И са бесни, че нещата не стават толкова бързо и засега сме на нивото, в което действително се избира по-малкото зло.
Тези хора от една страна отказват да приемат реалността. От друга отказват и да я променят, оставяйки решенията в ръцете именно на онези, които имат интерес това да продължава. И така всички продължаваме да се въртим в омагьосания кръг.
Скъпи българи, които не гласувате. ВИЕ сте тези, които пречат България да тръгне напред. ВИЕ сте тези, които подкрепят така омразното статукво. ВИЕ сте тези, които бойкотират възможността да еволюираме до нещо по-добро.
Защото хората, от които зависи бъдещето на страната, хората, които имаме право на глас, сме няколко милиона. Половината от нас - вие сте тази половина, не гласуват. Това поставя нас, активните българи, които искат сами да взимат решенията за живота си и то, опитвайки се това да са най-правилните възможни решения, в много трудна, почти невъзможна ситуация.
Защото срещу себе си имаме други милиони гласове - на твърдите електорати, на купения вот и на бабите и дядовците. И те изравняват нашата активност. И на нас ни е много трудно да ги неутрализираме. Ако ни помагахте и вие, това нямаше да е така. Просто защото заедно сме повече и можем да изберем това, което реално искаме.
Не че и без вас няма да стане. Малко по малко твърдите ядра се разколебават, а бабите и дядовците намаляват по естествени причини. Само циганският вот остава по-сериозен проблем. Но тези пречки с времето, с активност от наша страна и с упоритост винаги да взимаме възможно най-правилното решение, докато се появи "доброто" вместо "по-малкото зло", могат да бъдат преодоляни.
Но ще стане по-бавно. Много по-бавно.
И вие отново ще се ядосвате, че нещата не се подобряват бързо и че няма да видите светлото бъдеще в рамките на своя живот.
Ами няма да го видите.
Защото вие му пречите.
Българският народ по принцип има склонността бавно да се възстановява от травми и бавно да върви напред. Ако продължим да спазваме тази традиции, значи вероятно това е, от което имаме нужда и което заслужаваме. Но е добре да знаем, че има и друг път.
Автор: Десислава Любомирова
